Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям човек е! 70-годишен ветеран без крака посадил 17 000 дървета
  • Новини

Голям човек е! 70-годишен ветеран без крака посадил 17 000 дървета

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
drrvasorkasrkasir.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Китайски ветеран, който загубил и двата си крака заради болест, посадил над 17 000 дървета за 19 години в някога безплодна гора, пише Daily Mail.

70-годишният Ма Сансяо създал буен лес от нулата, използвайки лопата, мотика и своята желязна воля. Този човек с ампутирани крайници започнал да сади дървета през 2000 година, за да си погаси дълговете, но сега смята, че това е начин да събуди обществото.

Той казва: „Въпреки че нямам два крака и възможностите ми са ограничени, докато съм жив, ще продължавам да садя дървета“.

Ма живее в село на име Маю. Когато бил на 20 години, той се присъединил към отряд в провинция Фуцзян, за да стане военен разузнавач.

Три години по-късно пострадал от инфекция по време на задача и в започнал сепсис – потенциално опасно за живот състояние. Заради болестта си трябвало да се пенсионира през 1974 година. Първо работил като учител, после като фермер. През 1984 година болестта довела до възпаление в десния крак, заради което през 1985 трябвало да ампутират крака му.

През следващата година същото възпаление се случило и в левия крак. За да спасят крака му, семейството взело назаем над 200 000 юани (22 780 лири стерлинги), за да платят медицинските разноски. За съжаление, лекарите не успели да спасят левия му крак и той също бил ампутиран през 2004.

От 2000 година Ма започнал да сади дървета, за да погаси огромните кредити за лечението си. Пенсионираният войник излиза в 5 сутринта до залез слънце, за да сади дървета в гората в западната част на совето село. Той си взима храна и прекарва целия ден в пустинята сам.

Господин Ма се вози на тук-тук (рикша) от дома си до гората. Веднага щом стигне участъка, върху който иска да посади дърветата, той сваля протезите си, слага дебелите си ръкавици и пълзи с инструментите до крайната точка.

Саденето на дървета не е лесна задача за млад и физически здрав човек, какво остава пък за пенсионер-инвалид. Ма споделя, че е получил няколко сериозни травми след падане в дълбоки процепи по време на своите разходки.

Ма казва, че в началото садил дървета, за да ги продава и да изхранва семейството си. През 2008 година китайските медии разказали историята му и правителството му отпуснало финансова помощ. Но дори след това възрастният човек продължил своята мисия, защото „решил да се отплати на обществото и да благодари на правителството за помощта“.

Той казва, че се чувства защитен, когато е сред дърветата. „За мен те не са дървета. Смятам ги за войници, които командвам. Те ме карат да се чувствам много доволен и докато съм жив, ще садя дървета за бъдещите поколения“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зазидана в моста кърмачка плаче с глас край Струма
Next: Нашият Мастър тайно плащаше семестриалните такси на закъснелите студенти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.