Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Жена на полет за Париж със съпруга си се събужда стреснато, когато чува гласа на пилота по интеркома и го разпознава като някой от нейното минало.
— Париж? За две седмици? съдия Джеси Лоусън свали очилата си и спря да работи на лаптопа си, докато разглеждаше съпруга си Вик.
„Да, Джеси! Само ние двамата! Цели две седмици! Не е ли вълнуващо? Както и да е, след като Хейли отиде в Ню Йорк, почти не сме прекарали време заедно!“
„Е, Вик. Всички деца напускат гнездото на родителите си в един момент, както и дъщеря ни. Сега не виждам връзката между това, че Хейли се изнесе и прекарваме времето си заедно. Знаеш, че имам много случаи да мина през тази седмица и ми е неприятно да го кажа, но…“
„За бога, Джеси, моля те! Можеш да помолиш някой друг да се занимава със случаите за две седмици. Хайде, не бъди толкова скучен! Това ще бъде добре дошла ваканция и за двама ни. Освен това не сме наистина прекарахме „нашето“ време заедно. Казват, че Париж е известен като „Градът на любовта“. Идеално за двойки! За теб и мен,“ добави той, усмихвайки се.
Джеси се ухили. „О, Господи, Вик! Ти си още дете! Сериозно ли? Така ли ме убеждаваш?“
„Така че приемам ли го като „да“, госпожо?“ — попита той, падна на колене и протегна ръката й. „Моля те?“
„Ти си такава кралица на драмата, Вик, кълна се! Добре, добре! Но има едно условие…“
„Не! В никакъв случай, Джеси! Няма да носиш документите по случая при нашето пътуване!“
„Е, това е, което получаваш, ако се ожениш за съдия. Съжалявам, Вик. Ако не мога да взема папките по делото, ще трябва да…“
„Уау, уау, уау, добре, страхотно! Вземете тези файлове със себе си! Не ме интересува!“
„Благодаря, Вик. Никога не ми казваш „не“. Ето защо те обичам толкова много“, каза Джеси, докато се навеждаше към Вик и го кълвяше по устните.
— Искаш да кажеш жена! — измърмори той, а тя не можа да спре да се смее.
Три дни по-късно Джеси и Вик бяха на полет за Париж. Джеси беше бясна, тъй като Вик не я информира, че полетът е само след три дни, така че тя изучаваше досиетата по случая още по време на полета, за да завърши „минималната работа“, която трябваше да свърши, преди да предаде досиетата по случая на нейният стажант Андрю Лестър. Нищо чудно, че е задрямала в полета…
„Уф, пак турбуленция?!“ — изстена тя и се събуди рязко, когато чу гласа на пилота по микрофона. „О, Боже! Заспах, докато четях документите по делото. Защо не ме събуди, Вик?“
Вик я погледна злобно. „Кълна се, че мразя да идвам на това пътуване с теб, Джеси! Сериозно, работиш дори по време на полета? Кълна се, че искам да подпаля тези досиета! Ваканциите трябва да са релаксиращи, Джеси! Повярвай ми, Мразя да виждам тази твоя работохолична страна!“
„Виж, Вик, разбрах…“ Джеси тъкмо беше започнала да говори, когато гласът на пилота по интеркома, предупреждаващ всички да останат по местата си със закопчани колани, привлече вниманието й. — Чакай малко… Този глас… Звучи наистина познато!
„О, наистина? Най-накрая намерихте нещо по-интересно от вашите глупави файлове?“ Вик се намръщи. „Кажи ми, какво е толкова невероятно в това, а? Това е нещо, което чуваш при всеки полет.“
„Не говоря за указанията, Вик! Гласът на пилота… напомня ми за някой в случай, който съм водил преди 20 години!“
„Случай?“ — попита Вик с любопитство, като остави списанието си и се заслуша напрегнато.
„Да, имаше едно момче… тогава беше на около 19… горката душа; животът му беше объркан… Баща му беше наркоман, който се напиваше и удряше жена си и сина си. Така момчето и майка му избягаха от дома си и момчето… се забърка с грешните хора за няколко долара, за да издържа майка си.“
— И мислиш, че той е пилотът на този полет?
„Е, може би… Искам да кажа, никога не се знае! Неговият случай беше невероятно заплетен и никога няма да го забравя. Той и няколко други момчета на неговата възраст бяха замесени в дребни кражби, но не той беше този, който крадеше. Той беше по-скоро наблюдател, предупреждаваше другите момчета, ако наблизо има ченге… знаете, за да предотврати нападение…
„Но един ден нещата излязоха извън контрол… Всички момчета избягаха в нощта, когато ченгетата щяха да заловят бандата им, и цялата вина се стовари върху него. Но никой не повярва. Отне много време, за да се намери всички останали момчета. Той беше невинен, Вик; просто попадна в лоша компания…можехте да го видите в очите му. Затова направих проверка на миналото му и всъщност му дадох доста снизходителна присъда.“
Животът те изненадва, когато най-малко очакваш.
— Значи всъщност го пусна?
„Ах, може и така да се каже. Във всеки случай той не беше виновен, така че не исках да излагам бъдещето му на опасност. И знаете ли коя беше най-интригуващата част? Когато той излезе на свобода, той ме чакаше пред двора. Той хлипаше неудържимо и ми благодареше, че бях толкова добър с него. Беше ме уверил, че ще си създаде добро име и ще ме накара да се гордея един ден. Ааа…мина много време …Чакай малко, как беше името на пилота?“
— Е, можем да попитаме кабинния екипаж — предложи Вик.
„О, добре! Да проверим дали е той. Ако се окаже, че е той, ще бъда толкова щастлив…“
И така, Джеси реши да потърси помощ от една от стюардесите.
— Днес имаме двама пилоти с нас, госпожо. Капитан Арън Йънг и Смит Джонсън.
„Много ви благодаря“, отговори Джеси с усмивка, преди стюардесата да се отдалечи.
— И така, той един от тях ли е? — попита Вик.
„Не съм сигурен за фамилията, Вик, но мисля, че е Арън. Ако не съм…“
Преди Джеси да успее да завърши изявлението си, глас по интеркома обяви пристигането им в Париж. Джеси реши, че ще попита стюардесата дали може да се срещне с капитана, затова й се обади отново.
„Вижте, разбирам, че е против протоколите, но мога ли да го видя?“ тя попита. — Можете да го информирате, че съдия Джеси Лоусън желае да се срещне с него.
„Не съм сигурна дали е възможно, госпожо, но позволете ми да поговорим с капитана“, отговори стюардесата, преди да тръгне.
Няколко минути по-късно тя се върна с капитан Арън и когато той видя Джеси, веднага я позна. „О, Господи, съдия Лоусън! Каква приятна изненада! Не мога да повярвам, че сте тук! Вижте, обещах ви, че няма да ви разочаровам!“
„Много се радвам да те видя, Арън. Как е майка ти? Надявам се, че сега нещата са много по-добри.“
„Със сигурност са, госпожо. И всичко е заради вас. Искам да кажа… Направихте ми голяма услуга…“
„О, толкова се радвам да те видя такъв, Арън! Това е съпругът ми, Вик. Тъкмо му разказвах какво се е случило във вашия случай… Той наистина не харесва работата ми, но беше толкова заинтригуван, когато започнах говоря за теб!“
„О, за мен е удоволствие да се запознаем, сър“, отговори Арън, като протегна ръка.
„И аз се радвам да се запознаем с теб, Арън. Очарователно е да чуя колко далеч си стигнал. Страхотна работа, момче!“
„Много ви благодаря, сър. Бих искал да ви поканя двамата на прекрасна вечеря в моята къща някой ден. Мама ще се радва да се срещне със съдия Лоусън! Току-що е чувала истории за нея.“
Джеси се усмихна. — Наистина ще се радваме на това, Арън. С това Арън даде адреса си на Джеси и пожела на нея и Вик приятен престой в Париж. Очите на Джеси се напълниха, когато видя Арън да се отдалечава към пилотската кабина. Бях прав да му дам още един шанс. Той си го заслужи! — помисли си тя.
Какво можем да научим от тази история?
Всеки заслужава втори шанс. Джеси знаеше, че Арън е добър човек с добро сърце, така че му даде още един шанс. За щастие той не я разочарова.
Животът те изненадва, когато най-малко очакваш. Джеси никога не можеше да очаква да срещне Арън след всичките тези години, но съдбата ги събра.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: