Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Клавдия се родила на 5 март 1919 година в село Ярки, Новосибирска област, в многодетното семейство на Никита Трофимович Устюжанин. Тя била предпоследното от 14 деца. През 1928-а умряла майка им, а на следващата година комунистите разкулачили имота им.
Пратили баща им Никита в лагер, взели им къщата и нивите и по-големите братя и сестри тръгнали да си търсят работа. Хората в Ярки много обичали Никита, тъй като той бил изключително отзивчив и справедлив човек – добър християнин, който помагал на нуждаещите се с всичко, което било по силите му. Но през 1934 година той се разболял от петнист тиф и починал.
След като завършила основно училище, Клавдия продължила в техникум. Като станала на 18 години, се омъжила. Родила им се дъщеричка на име Александра, но като навършила двегодишна възраст, тя се разболяла и умряла. По време на Отечествената война загинал съпругът на Клавдия.
В края на войната тя изкарала шофьорски курсове и седнала зад волана на камион. Клавдия се омъжила повторно, но дълго време нямали деца. Едва през 1956 година се родил синът Андрей. Момченцето било едва на 9 месеца, когато се развела с мъжа си, тъй като той много пиел и я ревнувал.
През 1963 година здравето на рускинята се влошило, тя влязла за изследвания в болница. Открили й злокачествен тумор, но за да я успокоят, й казали, че образуванието е доброкачествено. Клавдия отишла в онкологичния диспансер и се представила за сестра си. Така научила, че
пациентката Клавдия Устюжанина е болна от рак.
На 17 февруари 1964 година Клавдия издала на друга продавачка магазина, в който работела, и на 19 февруари легнала на операционната маса. Оперирал я известният професор Израил Исаевич Неймар (евреин по националност) заедно с още трима лекари и седем студенти по медицина. Отказали се да изрязват каквото и да е от стомаха, защото метастазите на рака го били обхванали целия. Източили от корема 1,5 литра гной и тогава пациентката умряла.
”Аз не усетих процеса на отделянето на душата ми от тялото, но изведнъж се видях отстрани – както виждаме например някоя вещ: палто, маса и други подобни – разказвала после самата Клавдия на своя син. – Гледам, около тялото ми се суетят хора, стараейки се да ме върнат към живота… Аз всичко чувам и разбирам какво си говорят. Чувствам и преживявам случващото се, но не мога да им дам знак, че съм тук.”
Изведнъж тя се оказала на добре познати за нея места – там, където някога са я обиждали, където е плакала и страдала. Въпреки това тя не виждала никакви хора около себе си. И колко време била там, а също и как се придвижвала – това останало за нея непонятно. Неочаквано се озовала посред някаква съвършено непозната за нея местност, където нямало нито жилища, нито хора, нито гори, нито растения.
Климатът бил умерен – нито много студено, нито много горещо. Не се виждало да свети слънце и въпреки това не можело да се каже, че времето е облачно. Тогава забелязала една врата, която напомняла със своята форма на царските двери в православните храмове.
А сиянието от тази врата било изключително!
Изведнъж забелязала, че от изток към нея се приближава една Жена, висока на ръст. Била строга, облечена в дългополо одеяние (както после разбрала – монашеско), с покрита глава. Виждало се нейното красиво и строго лице, краищата на пръстите на ръцете и части от стъпалата <2й когато крачела.
До Нея вървял един юноша, който й стигал до рамото. Както узнала по-късно, това бил Ангелът пазител на Клавдия. През цялото време ангелът се молел горещо за нещо на Жената, но Тя не обръщала особено внимание на неговите думи. Когато се приближили на около два метра от нея, Жената вдигнала поглед нагоре и попитала: „Господи, какво да я правим?”.
Тогава Клавдия чула красив мъжки глас, който казал: „Трябва да я върнем обратно, тя умря не навреме”… Като чула това, Клавдия най-сетне разбрала, че се намира на небесата. Решила да попита Господ къде се намира Раят.
Но Той й показал само Ада – там имало огромно множество хора, плътно притиснати един до друг, така че нямало къде да падне ябълка между тях. Всички били черни, с обгоряла кожа, белеели се само очите и зъбите им. От тях се издигала такава непоносима смрад, че Клавдия я усещала и известно време след като оживяла.
А ето как станало нейното възкресение. Санитарите внесли в моргата тялото на един мъж, чийто крак бил отрязан. И тогава единият от тях забелязал, че Клавдия Устюжанина проявява признаци на живот. След като в продължение на три денонощия била мъртва, тя възкръснала на 22 февруари 1964 година.
Лекарите веднага взели нужните мерки – дали кислородна маска, направили й инжекции. След няколко дни я изписали от болницата. Тя говорела само шепнешком, тъй като при операцията лекарите били повредили гласните струни. Възстановявала се сравнително бавно.
През март 1964 година я подложили на нова операция,
за да видят какво е състоянието на болните й вътрешности, поразени от раковото заболяване. Втората операция направила известната лекарка Валентина Василевна Алябева. По време на операцията Клавдия наблюдавала как лекарите се ровят в нейните вътрешности, за да разберат какво е състоянието им, и задавали въпроси, а тя им отговаряла.
След операцията Валентина Василевна, силно развълнувана, й съобщила, че в организма няма и следа от раковото заболяване, а вътрешностите били чисти като на новородено!
По Божията милост Устюжанина се чувствала на първо време много добре, започнала да ходи на църква, да се причастява. Но през цялото време се питала: „Коя беше онази Жена, която видях на небесата? И веднъж, намирайки се в храма, в Покровския събор, тя разпознала Нейния образ в иконата на Казанската Богородица!“. Едва тогава разбрала, че това била самата Царица Небесна…
За чудото с възкръсналата Клавдия Устюжанина бързо се разчуло. И към нейния дом започнали да се стичат хора от град Барнаул, от Алтайския край на Сибир, от цяла Русия. Разбира се, властта започнала да нервничи. Предупреждавали Клавдия да мълчи, следили я от милицията.
Веднъж през есента в дома й влязъл един непознат мъж. „Здравейте, може ли да ми разкажете какво се случи с вас?“, попитал той. И тя му разказала всичко. „А имате ли някакви потвърждаващи документи от болницата, мога ли да ги разгледам?“, настоял непознатият.
Устюжанина му показала документите, той ги прегледал, сложил ги в джоба си и тръгнал да си ходи. Тогава Клавдия грабнала малката брадвичка, с която цепели дърва за печката, и тръгнала към натрапника. Той захвърлил документите и набързо изчезнал от дома й.
Но безбожните комунистически власти не се спрели дотук. Един ден Клавдия получила призовка, че срещу нея е заведено съдебно дело. Отишла тя в уречения ден, а залата – препълнена с фалшиви „свидетели”. Председателят на съдебния състав я обвинил в това, че при нея идват безчислен поток от хора, които й носят пълни чанти с „подкупи”, за да ги лекува.
Като чула обвинението, Клавдия се прекръстила, станала и огледала залата. Всички жени държали на коленете си дамски чантички. Тогава тя се обърнала към съда с въпроса: „А тези жени какво са ви донесли в чантите си? Подкупи ли?!”. Така отпаднало това глупаво обвинение.
По същия начин пропаднало и следващото обвинение, че лекувала хора – притиснат от нейните въпроси, свидетелят си признал, че така му наредили да твърди. А подобни съдебни процеси срещу Клавдия били повече от десет…
Накрая един ден дошли милиционери да я арестуват, било през ноември 1970 година. Но тя успяла да избяга през задния вход. По пътя пресрещнала след училище своя син Андрюша и заминали за град Загорск (сега Сергиев позад) в Подмосковието. След известно време си купили къщичка в съседното градче Струнино.
Там Клавдия проживяла още 8 години, като благовествувала на народа за чудните Божи дела. Благодатните старци от близката Троице-Сергиева лавра имали откровение за случилото се с нея чудо – а именно, че Бог я възкресил заради молитвите на покойния й праведен баща Никита.
Клавдия починала на 29 март 1978 година от кардиосклероза. А нейният син Андрей бил призван да поеме пътя на свещенослужението. Той завършил семинария и Духовна академия в Загорск, а сега служи като ефимерий в Свято-Успенския манастир в град Александров. И продължава да свидетелства за преславното чудо в Барнаул през 1964 година.
(По документалното разследване на Алла Добросоцких)
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: