Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Навръх рождения ден на Лили Иванова публикуваха истината за примата на българската музика: Казвам Ви така си е
  • Новини

Навръх рождения ден на Лили Иванова публикуваха истината за примата на българската музика: Казвам Ви така си е

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
ffhfdhfdudfudffd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес – 24 април примата на родната популярна музика Лили Иванова празнува рожден ден.

По традиция обичаната от поколения българи българска певица не празнува шумно личния си празник, а събира само най-близките си хора, пише Блиц.

Имало е и години, в които изобщо не е празнувала, усамотявайки се в дома си.

Изпълнителката определено не е от популярните ни личности, които искат да приковат общественото внимание на този ден към себе си, просто защото има съвсем различна житейска философия, която очевидно не включва шум и фанфари.

Това не спира хилядите ѝ приятели и почитатели да я засипват с прекрасни пожелания за крепко здраве, още музикални успехи и безброй концерти, на които да радва вярната си публика.

Последователите ѝ в социалните мрежи пък добре знаят и чакат да видят снимка на десетките букети и специални подаръци, които легендарната Лили ще получи през днешния ден.

Тя обаче не губи време в организиране на шумни партита, а трескаво се подготвя заедно с екипа си за предстоящото турне. То започва съвсем скоро – с концерт в Благоевград на 10 май и продължава чак до традиционните ѝ декемврийски концерти в НДК.

Кариерата и животът на Лили Иванова са сред най-коментираните теми в публичното пространство.

През 1963 година Лили Иванова, още неизвестна в родината си, става първият български изпълнител с професионална дългосвиреща плоча – „Recital Lili Ivanova“, съдържаща 8 песни, продуцирана и издадена в Румъния. Поканата и инициативата за това идват от звукозаписната компания „Elektrecord“ в резултат на истинския фурор, който прави Лили Иванова в музикално-вариететния театър „Константин Танасе“ в Букурещ и привлича вниманието на румънската държавна телевизия.

През 1964 година идва признанието и от българската публика – по време на концерт в зала Универсиада, където Лили Иванова е поканена за подгряващ изпълнител на рок група “Северните тигри” и Джейн Сверт. Публиката дълго вика на бис името на Лили и създава прецедент, превръщайки изявата й в по-голям акцент от основните изпълнители.

Първата й българска песен, която изпълнява на концерти в периода, в който все още никой не познава Лили Иванова, е „Витоша”, по музика и текст на Михаил Манолов.

Но истински популярна в България я прави песента „Събота вечер“, записана през 1965 г. по музика на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев.

Първият й самостоятелен албум, издаден в България от „Балкантон“ е “Пее Лили Иванова” през 1967 г. В него са включени 12 песни, сред които „Уличката малка“, „Венера“, „Море на младостта“ и др.

Третият й албум е издаден в Москва, СССР (“Поет Лили Иванова”, „Мелодия“, 1968 г.). Кариерата й в Русия е впечатляваща през годините, както и медийният интерес към личността й. През 2013г. записва нови български песни на руски език, по текст на изключителния поет Иля Резник и участва в неговия тържествен юбилеен концерт в Кремълския дворец в Москва на 31 март 2013 г.

През 1969 г. година „Балкантон“ издава албума “Камино”, а едноименната песен от него става емблематична за цялата кариера на Лили Иванова. През 2005 г. песента в нейно изпълнение е класирана на 40 място в престижната класация на вечните световни хитове на „Сони Ериксон”.

От 1966 г. започва нейният успех, който в следващите десетилетия е феноменален и е белязан както от получаването на престижни награди, така и с раждането на едни от най-хубавите български песни, наричани днес “златни”.

Наградите й в областта на музиката са над 20 като първата от тях получава отново извън България – в Братислава през 1966 година – първа награда “Златният ключ” за песента “Адажио” по музика на Ангел Заберски, текст на Йордан Милев, аранжимент – Иван Пеев.

Следват още Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), Първа награда и специалната награда „Орфей“ на IX Световен фестивал на младежта и студентите, София (1968 г.), “Златна плоча” за най-много продадени плочи (над 1 000 000 бр.) в собствената си държава, връчена от Морис Шевалие на „MIDEM“ в Кан, Франция (1969 г.), “Златна плоча” – Първа награда от “Olimpiada de Musica Pop” в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента “Панаири” в Токио (1973 г.), Първа награда във Виня дел Мар, Чили (1973 г.), „Гран при“ – Първа награда в Париж, Франция (1973 г.), Голямата награда „Златният Орфей“ (1974 г.).

През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос.

Броят на концертите на Лили Иванова в България и зад граница е над 10 000.

До момента има издадени 38 самостоятелни албума, над 45 малки плочи със сингли, над 15 компилации и различна продукция, издадена в Румъния, Турция, Испания, Германия и СССР.

През 1997 г. „Международната асоциация на жените“ я номинира за една от най-прочутите жени на XX век. Година по-късно е удостоена с Орден I-ва степен “Св. Николай Чудотворец” от Фонд за международни награди на името на академик Касян в Украйна. Орденът се връчва за допринасяне на доброто по земята и негови носители са имена като Майка Тереза, Елена Образцова и др.

През 1999 г. президентът Петър Стоянов връчва на Лили Иванова най-високото държавно отличие в България – орден „Стара планина”, I-ва степен за извънредно големи заслуги към българската култура в областта на популярната музика.

През 2006 г. Руското посолство в България й присъжда Орден „Екатерина Велика“. Престижното отличие на Руската федерация се връчва само на жени. Първият му носител е Маргарет Тачър.

През 2009 г. Лили Иванова получава от Министерството на отбраната почетно офицерско звание – полковник от медицинските служби на българската армия, заедно с хладно оръжие – офицерски кортик.

Лили Иванова е първият и единствен български изпълнител със самостоятелен концерт и собствен репертоар в историческата зала “Олимпия” в Париж, Франция, проведен на 9-ти януари 2009 г. Концертът е организиран от г-н Стефан Зашев.

Лили Иванова е първият български изпълнител със самостоятелен концерт в „Арена Армеец“. На 22-ри ноември 2012 година концертът й в най-голямата зала в България – “Арена Армеец” e напълно разпродаден и става прецедент по многобройна публика от над 15 000 души. Поради огромния интерес, секторът зад гърба на сцената също е отворен за публика. До този момент това не е повторено за никой друг изпълнител. Събитието става повод за създаването на нова категория в Годишните музикални награди на БГ Радио и взима наградата за “Концерт на годината”.

През 2015 г. албумът „Поетът“ (2014 г.) получава 4 пъти платинен статус за стандартите на българския пазар от Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП). Тиражът му от 15000 бр. физически копия е прецедент в историята на българската поп музика в последните повече от 10 г. За първи път от десетилетия български изпълнител издава продукцията си и на винил. Албумът „Поетът“ е издаден на плоча, произведена в чужбина, чиито тираж се изчерпва мигновено.

През 2015 г. Лили Иванова изнася 3 концерта в чужбина – Лондон, Великобритания (16.05.2015 г.), Торонто, Канада (30.10.2015 г.) и Монреал, Канада (31.10.2015 г.).

През 2018 г. за първи път в музикалната история на България български изпълнител изнася 3 последователни концерта в Зала 1 на НДК (25, 26 и 27 октомври 2018). Залите са напълно разпродадени десетки дни преди датите.

През 2019 г. Лили Иванова изравнява собствения си рекорд от предходната година и отново изнася 3 последователни концерта в Зала 1 на НДК (8, 9 и 10 декември 2019 г.). Концертите отново са напълно разпродадени седмици преди датите.

Същата година Лили Иванова издава албума „Севдана“ на двоен диск с 32 песни и плоча. Албумът носи името на песента „Севдана“, чиято музика е пиесата за цигулка и пиано от Георги Златев – Черкин, написана през 1944 г. По идея на Лили Иванова Живко Петров я обработва и адаптира. Текст – Стефан Вълдобрев, цигулка в записа – Васко Василев.

През 2019 година Съюзът на артистите в България удостоява Лили Иванова с награда – първият по рода си „Икар“ за изключителни заслуги към музиката и културата.

През септември същата година Лили Иванова получава и голямата награда на Столична община – статуетка на Св. София за ярки постижения в културата.

И още, и още…

Честит рожден на прекрасната Лили и от нашия екип!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Генка Шикерова огласи последните думи на Милен Цветков
Next: Стана ми досадно, ще кажа истината за Димитър Рачков и Веселин Маринов, която те не искат Вие да знаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.