Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за 56-годишната Ваня Червенкова, Менделсон зазвъня в живота ѝ
  • Новини

Истина е новината за 56-годишната Ваня Червенкова, Менделсон зазвъня в живота ѝ

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
vasnasnasyastassaras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ваня Червенкова има сериозен повод да почерпи, защото дъщеря ѝ Никол каза „ДА“ на приятеля си и ще се готви за сватба, може би още тази година.

Чрез публикация в своя Фейсбук профил бизнесдамата нямаше как да скрие радостта си от щастливата новина, с която са я зарадвала наскоро красивата ѝ дъщеря.

И то без дори най-малко да подозира, тъй като събирането е било по повод рожден ден.

Дъщерята на Ваня Червенкова – Никол заедно с любовта си ще вдигат сватба за радост на всички.

„Тя каза “ ДА”… Все още съм без думи от вълнение… Събрахме се за рожден и ден… но не знаех, че ще това ще бъде един от най-съдбовните мигове в живота ни..

Тя каза своето истинско „ДА“. Орисайте ги…Пожелайте им любов и споделеност.. Пожелайте им всичко, което двама души заслужават по дългият път!“, написа Ваня Червенкова.

Коментарите под публикацията заваляха и младите получиха много поздравления и добри пожелания.

От своя страна бъдещата булка също се похвали, че ще има сватба.

„Най-специалното и истинско – ДА! Казах ДА на любовта, на опората, на подкрепата, на уважението, на истината! Предложение не за брак, предложение за вечност, за любов дори след смъртта, за уважение и завинаги! Благодаря на най-невероятния мъж и човек, който Господ доведе в живота ми!“, сподели Никол, която отскоро работи като агент на недвижими имоти.

На един от нейните кадри я виждаме в компанията на майка си, своя годеник и още други роднини, които са станали свидетели на предложението за брак.

След траура – ново начало за семейството на Червенкова

Малко преди Никол да стане на 30 и да получи най-прекрасния подарък, бизнесдамата я поздрави в социалните мрежи и посочи, че тя е дете, за което всеки родител мечтае.

Преди двете да празнуват рождения ден, прераснал в годеж, те загубиха важен човек.

В края на април Червенкова призна, че е починала нейната майка и съответно баба на Никол.

„Сещам се само за нея… Тя обичаше цветята и децата! Спомням си през целия ни съвместен живот, че имахме цветя… много и красиви. Ако знаех за това място години назад, ако тя беше жива и по-млада, бих я носила на ръце, за да види всички тези лалета. Всички тези цветове!“, сподели тя.

По думите на Ваня, хората осъзнават някои неща, едва когато ги загубят.

Все пак, след траура, идват и по-хубави дни за риалити звездата. В следващите месеци тя може да продължи напред, ангажирайки се с подготовката по сватбата на своята дъщеря.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ми досадно, ще кажа истината за Димитър Рачков и Веселин Маринов, която те не искат Вие да знаете
Next: Трудно бихте предположили какви са истинските имена на известните ни звезди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.