Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трудно бихте предположили какви са истинските имена на известните ни звезди
  • Новини

Трудно бихте предположили какви са истинските имена на известните ни звезди

Иван Димитров Пешев април 25, 2023
zvezdasdasdastastas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родните ни звезди носят съвсем обикновени имена, които малко от нас знаят. Знаете ли кои са Лиляна Петрова, Ивайло Стоянов, Мартин Богданов, Петър Бъчваров, Иванка Калудова или Борислав Делибалтов? Звучат ви напълно непознато? И има защо – това са рождените имена на Лили Иванова, Мариус Куркински, Мартин Карбовски, Ути, Ивана и Борис Дали, които по една или друга причина са избрали псевдоними или по-благозвучно звучащи имена, за да направят кариера. Повечето от популярните личности у нас години наред са пробвали да пробият на звездния небосклон с тривиални имена. Едва, когато са ги заменили с други, кариерата им е потръгнала.
Една от най-известните българки – Лили Иванова, всъщност се казва Лиляна Иванова Петрова.

Истината за рожденото й име лъснала съвсем случайно в средата на 80-те, когато с указ на Тодор Живков певицата била удостоена със званието “Народна артистка”. Когато нетърпеливите меломани разлистили тогавашния официоз “Работническо дело”, където по традиция се обявявали званията, те били изненадани, че Лили липсвала в списъка. Чак тогава станало ясно, че звездата се казва Лиляна Петрова. Години по-късно естрадната звезда променя имената си в личната си карта и стана Лили Иванова. Най-куриозното име в родния шоубизнес е носила колоритната Софи Маринова. Истината, че в първите години от живота си се е казвала Софийка лъсна, след като в тв предаване бе показан кратък филм за ромската перла.

Директорката на школото в село Брусен, където няколко години е учила изпълнителката на “Стари рани”, разтвори училищния дневник. Така стана ясно, че Софи е получила при раждането си името Софийка. Едва, когато станала популярна в оркестър “Кристал”, тя решила официално да промени името си на София, макар че и до днес колежки и приятели на гласовитата изпълнителка се обръщат към нея с умалителното Софка, пише “Уикенд”. Нашумялата в края на 80-те естрадна певица Мими Иванова всъщност се е казвала Мимоза, твърдят от обкръжението й. Понеже името й звучало някак странно за родния шоубизнес, изпълнителката на “15 лалета” се прекръстила на Мими. Затова пък противно на всички предположения, името на съпруга й – композиторът Развигор Попов, не е псевдоним, а негово рождено име.

Покойният писател и хуморист Радой Ралин е роден с името Димитър Стоянов. Многократният кандидат за президент Жорж Ганчев е дошъл на бял свят преди 79 години с името Георги Петрушев. Звездата на хитовото детско предаване от близкото минало “Милион и едно желания” Кака Лара е родена като Лазара Златарева. “Мисля, че дори майка ми и баща ми са забравили истинското ми име. Смятам, че Кака Лара ми носи късмет, защото с него станах известна. Някои хора и до днес си мислят, че истинското ми име е Кака”, убедена е актрисата от Военния театър. Тя не харесвала много истинското си име Лазара, защото й се струвало тромаво, затова взела решението да го промени. Кака Лара официално подала искова молба в съда в името й в личната й карта да бъде променено на Лара Златарева.

Ветеранката на Сатирата Стоянка Мутафова се е родила с името Стояна-Мария, но неволна печатна грешка в афиша на първото й представление в Народния театър, родила името, с което станала известна през 70-те. Актрисата била убедена, че то й носи късмет и не го променила. Най-прекръствана в театралната гилдия е Касиел Ноа Ашер. Скандалната дама дошла на този свят с името Десислава Красимирова Спасова. Един ден решила да се преименува на Деса Красова, а накрая си избрала еврейското име Касиел Ноа Ашер. Колегата й от Народния театър Владимир Карамазов бил убеден, че фамилията му Александров не е толкова атрактивна и взаимствал от Достоевски фамилията, с която стана известен. Мариус Куркински пък е роден с името Ивайло Стоянов, но така и не успял да стане популярен с него. Славата дошла едва, когато го сменил.

Телевизионните водещи също доброволно са се подложили на възродителен процес. Името на Мартин Карбовски е плод на неговото въображение. Псевдонимът му се родил през 1995 г., когато скандалният журналист подготвял за печат първата си стихосбирка, озаглавена “Дефлорация”. Той искал фамилията му да напомня тази на неговия идол – ексцентричния писател Чарлз Буковски. Преди 8 години Гала промени името си в личната си карта. Като аргумент в исковата молба блондинката изтъкнала, че е популярна със своя псевдоним. Чела съм за себе си, че рожденото ми име било Галина или Гълъбина, всъщност съм родена като Галя. Е, смених го!”, разкри тогава водещата. Някои нейни съграждани обаче се кълнат, че като малка тя се казвала Спаска. Момичето много се срамувало и се прекръстило на Галя. В наши дни станала Гала.

Малцина знаят, че готвещият актьор Ути всъщност е Петър Бъчваров, а покойният Кембъл – Благовест-Емил. Истинското име на блондинът Део е Деян Славчев, а Къци Вапцаров е Кръстьо. Дизайнерката Джина Ник е родена като Гинка Николова. Бившият съпруг на Наталия Симеонова Денис Ризов всъщност се казва Даниел. В попфолка най-разпространени след силикона са псевдонимите. Известно е, че по документи русенката Глория е Галина Иванова, а Нелина – Нели Николова. Чалга идолът Азис е роден с името Васил Троянов Боянов, но баба му Станка – известна врачка и шаманка, го посъветвала да си избере мистичен псевдоним. Ивана и Преслава също имат трудно запомнящи се за шоубизнеса имена.

Изпълнителката на “Шампанско и сълзи” по паспорт е Иванка Калудова, а Преслава всъщност е Петя Иванова. Слави Трифонов и музикантите от “Ку-ку бенд” пък са кръстници на баладичния Сашо Роман. Истинското име на изпълнителя на “Побелях и остарявам” е Александър Първанов. Близо 20 години той се подвизава с него у нас и в чужбина с оркестъра си “Ромбос”, докато след едно участие в “Каналето” от “Ку-ку бенд” остават впечатлени от неговия талант и го превръщат в звездата Сашо Роман.

“Волната пеперуда” Кати пък е адашка на предано вярната на Иван Костов Екатерина Михайлова. Бившата половинка на Валери Божинов Алисия по паспорт пък се води Ася Дойчева, но и тя хич не иска този факт да става достояние на феновете й. Същото се отнася и до Бони, която по паспорт е Бонка Илиева. Борис Дали се казва Борислав Делибалтов. Сюрреалистичният си псевдоним певецът получил, след като зарязал работата си на шофьор на бобовдолската кметица и решил да става чалга звезда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина е новината за 56-годишната Ваня Червенкова, Менделсон зазвъня в живота ѝ
Next: Той беше мъртъв цели 20 минути – 40 години по-късно разказа за невероятното нещо, което е видял

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.