Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да потвърждавам, новината за Юксел Кадриев отговаря на истината. Казвам Ви това е истината
  • Новини

Да потвърждавам, новината за Юксел Кадриев отговаря на истината. Казвам Ви това е истината

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
nadsndasnramsrmaskrasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Водещият на новините Юксел Кадриев от 12 години живее в общинско жилище в „Борово“ срещу символичните 80 лева месечен наем, съобщава „Уикенд“.

 

Журналистът не иска да се изнесе от апартамента и обжалва, но тъжбата му е отхвърлена. Зрителите на „Би Ти Ви“ са в шок от наглостта му, както и от факта, че телевизията се прави на разсеяна и не заема позиция по казуса.

„Би Ти Ви нали непрестанно декларират, че държат на морала и спазването на правилата?!

 

Защо не вземат отношение по темата и не уволнят водещия на централните новини през уикенда? Лице на телевизията заема мястото на някоя самотна майка във ведомствен апартамент, която едвам свързва двата края.

 

Във всяка цивилизована държава Юксел вече щеше да е отстранен“, коментират граждани и определено имат основание.

Звездата на Би Ти Ви се разписва срещу 6 000 лв. месечна заплата, но живее в апартамент за социално слаби. В социалните мрежи са бесни на нахалството на Кадриев и дори се шегуват, че трябва да му пуснат дарителска сметка, където да му съберат пари, след като явно не може да се справи с огромната си заплата, която също буди изненада.

Юксел е едно от лицата на медията, но той нито е журналист, нито прави репортажи, а неговата роля е само да чете новините, макар и с десетки грешки.

Въпреки че от доста време води единствено централните новини през уикенда, все още в нюзрума на телевизията се получават десетки писма и оплаквания от работата на водещия. Той е сред най-недолюбваните новинари и определено води класацията по брой лапсуси.

В крайна сметка Кадриев ще трябва да напусне апартамента, в който е пребивавал, в определен от съда срок. Най-вероятно той вече търси жилище, но наемите не му допадат, защото започват от 900 лева, което е много над сумата, която е плащал години наред 50-годишният водещ.

Новинарят се нуждае от поне тристаен апартамент, защото с него живеят майка му и дъщеря му Габриела. Пенсионерката още преди години се премести в София, за да помага на сина си с домакинските задължения и отглеждането на щерка му, след като той се разведе с бившата си съпруга Бонка.

Тогава общото им дете остана при него, а той не можеше да смогва с грижите, работата и социалния живот. Наскоро добави към това и любовта към музиката. Родителката на Кадриев остана в София и не мисли да се прибира в родното Оряхово.

 

Юксел работи в bTV 20 години и е странно, че за толкова дълъг период от време не е успял да вложи пари поне в един имот, който да беше изплатил за 5-6 години, имайки предвид заплатата му. Всички се питат къде са парите на Юксел, който взима колосална заплата, която не се харчи толкова лесно.

Някои негови колеги телевизионери успяха да си купят дори палати с далеч по малък стаж на екрана от него.

 

Големият му приятел Ники Дойнов, който води новините по конкурентната Нова телевизия, преди 2 години се сдоби с изключително луксозен апартамент в близост до този на Цветан Цветанов, чиято стойност е неколкостотин хиляди лева. Ани Салич пък е собственичка на къща в пернишкия „Бевърли Хилс” село Рударци и апартамент В София. Виктор Николаев притежава 3 апартамента на пъпа на столицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Издадоха голямата тайна на предаването: Знаем колко пари ще вземе Митко Рачков от Капките
Next: Не, унижението на Веско Маринов в Капките не беше смешно! Никак даже!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.