Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинско чудо! Намериха нова глава от Библията, скрита в 1750-годишен текст
  • Новини

Истинско чудо! Намериха нова глава от Библията, скрита в 1750-годишен текст

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
bibliqiaisdkasda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Намериха нова глава от Библията, скрита в 1750-годишен превод на Евангелието от Матей. Находката е направена от медиевиста Григорий Кесел, който използва ултравиолетова фотография върху ръкописи във Ватиканската библиотека.

Скритият текст е намерен в рамките на проекта „Синайски палимпсести“, в който изследователите се стремят да възстановят текстове, изтрити и преписани от книжовници през IV-XII в. от н.е. Ръкописите палимпсести – при които по-ранният текст е бил изтрит или изстърган, след което е използван отново – са били доста разпространени поради недостига на материали за писане. Въпреки това векове по-късно текстът може да бъде възстановен чрез осветяване на ръкописите с флуоресценция или светлина с различна дължина на вълната.

С помощта на тези методи изследователите вече са разшифровали 74 ръкописа, но последната находка е особено специална – тя съдържа превод, който е с един век по-стар от най-старите гръцки преводи, включително „Синайският кодекс“ (Codex Sinaiticus).

„Традицията на сирийското християнство познава няколко превода на Стария и Новия завет“, казва Кесел в изявлението си. „Доскоро бяха известни само два ръкописа, които съдържат старосирийския превод на евангелията“.

Преводът – написан за първи път през III в. сл. н. е. и преписан през VI в. сл. н. е. – все още не е публикуван изцяло, но предлага малко повече подробности от гръцкия превод на Матей, 12 глава.

В стих 1 от гръцкия превод едно изречение гласи: „по това време Исус мина през житните поля в събота; и учениците Му огладняха и започнаха да берат житните класове и да ядат“, докато откритият от Кесел сирийски превод завършва с „започнаха да берат житните класове, да ги търкат в ръцете си и да ги ядат“.

„Григорий Кесел е направил голямо откритие благодарение на задълбочените си познания за старите сирийски текстове и особеностите на писмеността“, добавя Клаудия Рап, директор на Института за средновековни изследвания към Австрийската академия на науките.

„Това откритие доказва колко продуктивно и важно може да бъде взаимодействието между съвременните цифрови технологии и фундаменталните изследвания при работата със средновековни ръкописи.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богати деца се подиграват на съученик, който мие коли от години, докато на срещата им не пристига добре облечен мъж
Next: Ето каква е цената на бебето на Камелия, сумата е умопомрачителна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.