Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-силният мъж в САЩ е българин
  • Новини

Най-силният мъж в САЩ е българин

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
sasdasdastasyasya.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мечтае за шкембе, пача и баница

Димитър Саватинов започва да тренира, като носи по две жени в една ръка

Най-силният мъж в САЩ е българин! Това е 39-годишният Димитър Саватинов. Нашенецът живее в САЩ и вече е спечелил два пъти титлата „Най-силен мъж на Америка“. Митко е единственият българин, седнал в трона на Арнолд Шварценегер.

 

Той държи рекорда за клек с 353,5 килограма, както и два световни рекорда по вдигане на дъмбел – точно 141 кг. Погледнато отстрани, пътят му към върха минава през лесни препятствия. Това обаче съвсем не е така.

 

„Почнах да тренирам, като носех едно гадже ту в едната, ту в другата ръка. После почнах по две жени в една ръка. След жените дойдоха и по-тежките упражнения“, смее се с днешна дата Митко.

 

Преди да стане най-силният мъж на Америка, Саватинов минава през цирка. После изцяло се отдава на страстта си – да вдига и тегли тежки коли.

„Всичко това съм постигнал без забранени добавки, които могат да унищожат организма ми. Все пак животът ми е важен и не смятам, че това е начинът да успееш“, сподели Димитър. Той и треньорът му Крум Тончев вече подготвят бъдещи шампиони с програмата си за тренировки и възстановяване без забранени вещества. Пуснали са я и на дискове, които всеки може да си закупи.

 

Това, че не използвам забранени субстанции, не значи, че не ям чипс, хамбургери или храна от супера. Ям си, но знам границата – къде да спра и кога изобщо да не кусвам от вредната храна“, твърди нашенецът.

 

В момента голямата мечта на Димитър е да има свободно време и да си дойде в България за Нова година.

 

Тук го чакат роднините му, които не е виждал от доста време. „Помня, че в Гоце Делчев, откъдето е баща ми, по коледно време много обичахме да ядем пача и шкембе, колеше се прасе и децата обожавахме прясно приготвеното месо. Освен това не съм забравил българската баница, много вкусна беше“, спомня си Саватинов.

Началото за шампиона ни се случва през 2007 г. „Тогава гледах по телевизията някакво състезание на силни мъже в Ню Мексико. Стори ми се, че не правят невъзможни за мен неща.

 

И реших да се пробвам. Участвах в състезание по силов трибой и го спечелих в моята категория. Видях, че американският рекорд да клекнеш и да се изправиш с тежест е 330 кг. След 6 месеца в Чикаго направих клек с 353,5 кг, което бе рекорд за аматьори.

 

Днес съм първият българин с професионална карта и първи, достигал на финалите на състезанието „Най-силен мъж в света“. Имам и доста други победи“, скромен е Саватинов.

За приятелството си с един от нашите най-популярни топатлети Енчо Керязов Димитър обича да говори с блясък в очите: „Не го познавах. Странното е, че с него ме запозна Арнолд Шварценегер. На него Енчо Керязов му е бил от идолите, много го харесвал.

 

И от дума на дума един път, когато Енчо бе в САЩ, се видяхме и от тогава често се чуваме или виждаме, ако имаме тази възможност“, споделя Димитър.

 

39-годишният мъж е вече женен – за американка. Двамата са заедно повече от 10 години. „Имахме време да се опознаем доста дълго, както се казва, в трудностите се каляват връзките. Знаем се от цирка. Тя също работеше там.

 

Нещата ни се случиха, влюбихме се. Кейт е от хората, които са неотлъчно до мен. Без нея нямаше да се справя толкова добре. Подкрепата й е огромна. Благодарен съм й“, обяснява Саватинов.

Въпреки любовта на хората по света световноизвестният българин не се чувства популярен.

 

„В нашите среди, в цирка или силовите спортове мога да кажа, че ме познават като име.

 

Световноизвестен обаче е Роджър Федерер, Роби Уилямс, Арнолд Шварценегер. За мен да си световноизвестен означава като отидеш в някоя държава, независимо в коя – да си разпознаваем. Аз не съм такъв, но това не е проблем“, смее се най-силният мъж в САЩ Димитър Саватинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За всички, които ме критикувате, че съм в чужбина
Next: Мъж си купи кафе за 0,99 ст. от Фантастико, но щом погледна касовата бележка, се изуми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.