Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Супер Бианка пребори рака
  • Новини

Супер Бианка пребори рака

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
ssueprasorasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Боряна Цветкова, позната на широката общественост като Супер Бианка, която навремето наддаваше бойния вик „Туру-туду-тудууу“ в „Шоуто на Иван и Андрей“, усмихваше се широко и развяваше розово наметало по софийските улици, за да прави нестандартни, понякога щури репортажи.

Вече близо десетилетие тя живее и работи в САЩ. За това време животът й е като влакче на ужасите – издига се и се спуска с бесни темпове. Днес е ясно, че Супер Бианка не е само образ, а истински супергерой, защото не само сбъдна голяма част от мечтите си, а и оцеля след онкологично заболяване, развод и безработица. Днес води нов живот в Ню Йорк, където е агент на млади таланти и в компания за алкохол.

Откровеничи, че след като преминала и през химиотерапията си мислела, че наистина има суперсили, за да премине през всичко гадно и лошо, което й стига до главата накуп. През миналата година тя представи в София филма „Истинските супергерои“, разказващ нейната история и тази на още две жени, а общото помежду им е, че са оцелели след онкологично заболяване.

Тя заминава за Щатите, загърбвайки обещаваща кариера у нас и раздялата с годеника си.

Мълвата в светските среди носеше, че това, което я е отвело зад Океана е нова любов. Въпреки приказките стана ясно, че целта на Боряна е била да учи в едно от най-престижните училища за театър в Ню Йорк – Института за театрално и филмово изкуство „Лий Страсбърг“. Тя завършва интензивен курс по актьорско майсторство при Лари Мос – личен актьорски коуч на Леонардо ди Каприо. Завършва и тримесечен курс по стендъп комеди. Паралелно с ученето тя винаги е работила като хостеса и сервитьорка и не се срамува от това. В един момент става асистент на Джефри Хорн и преподава в института „Лий Страсбърг“.

Още отначало ежедневието й в Щатите било изключително забързано – налагало й се да работи на три места едновременно.

Отишла на биопсия по препоръка на гинеколога си, след като споделила, че е напипала образувание на гърдата. Именно той й се обадил по-късно с ужасяващата новина, че е с онкологично заболяване. Отначало животът й се преобърнал и се зачудила кому е сторила лошо, че я застига подобна участ. След първоначалния ужас решава, че ще се бори докрай. Осъзнала какво точно й се случва, когато се сблъскала с химиотерапията и страничните ефекти от нея.

След 36 химиотерапии и 4 операции стигнала до интервенция, при която премахнали бюста й и й сложили временни импланти, докато премине през превантивната химиотерапия. След това се сдобива с постоянни импланти. В продължение на десетилетие трябва да е на хормонална терапия. Някъде по пътя на тези изпитания и болката, тя се и развела. Не е ясно кой е бил съпругът й.

Към днешна дата е категорична, че ракът е урок, който идва да ти каже, че нещата в живота ти не се случват както трябва и че трябва да обърнеш внимание на тялото си и на близките си. Смята, че за нея диагнозата идва да й каже да намали темпото и да свикне да си дава почивка. В трудните моменти винаги се е опирала на вярата си в Бог и на изкуството, което я зарежда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас
Next: С 1 кг кайма храня всички 2 дена! Много вкусно ястие с кюфтета – икономична рецепта от дядо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.