Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени
  • Новини

Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
sttarasrastastasgas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри бТВ: Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени

Завършилата философия Ивета Христова спечели 2000 лева от „Стани Богат“, но си навлече гнева на потребителите, които заляха страницата на телевизионната игра със злостни коментари по нейн адрес.

Ивета даде повод на гледащите предаването да се усъмнят в нейните знания след въпроса за 1500 лева „Колко на брой са конете, намиращи се при катедралата „Сан Марко“ във Венеция“ – 4, 6, 3 или 5.

С помощта на публиката Ивета позна, че са 4, но преди това се изложи.

„Чела ли си нещо, свързано с тази катедрала, роман, нещо, което да ти е минало, има логика в този въпрос, има път към този въпрос“, опита да я насочи Билалов.

 

„Може би е свързано с Крали Марко“, изцепи се Ивета.

Това с основание даде повод за взривяващ коментар: „С този Крали Марко ме срази. Обща култура, голяма нула. Какво е нивото на образованието в България. Какви дипломи взимат. От тъпи, по-тъпи.“

 

Малко след това дамата се отказа на въпроса за 3000 лева – „Членове на коя банда са Малкият Джон, Монаха Тък и Аления Уил?“. Възможностите бяха Черната брада, Джон Дилинджър, Ал Капоне и Робин Худ.

 

Вече извън играта Ивета посочи Ал Капоне, но Михаил Билалов я сряза: „Говорим за английски народни балади и оттук къде отиваме?“.

„По-скоро отиваме към Рубин Худ“, каза Ивета.

„Ами отиваме, но защо преди това не отидохме. Нали монаха, вече един монах полупиян, избива враговете. За Малкия Джон може да не се сетим, но със сигурност за персонажа на дебелия монах, се сещаме от филмите за Робин Худ.

 

Навсякъде ги има, така че това беше хубав знак, ако можеше да си припомниш малко, но така или иначе това беше правилно решение да се откажеш. Благодаря ти за играта, тръгваш си с 2000 лева, браво“, допълни Михаил Билалов, който в началото бе пожелал на участничката да вземи едни 50 хиляди лева.

 

Веднага след това коментарите в социалната мрежа заваляха лавинообразно.

„Някои си пожелаха, тя да продължи да играе, за да се излага по-нататък. Ами продължава да се излага, ама си взе 2000 лева, не както мислехме 500“, написа потребител.

 

„Не е за Стани богат, а за Стани пр…..к“, отбеляза дама.

“Слаб играч, а завършила висше, философия“, допълни мъж.

„Е, поне две хиляди взе, но Билалов се измъчи“, изрази мнение друга жена.

 

„Безинтересно, скучно, не знаеше достатъчно “, не спести разочарованието си потребителка.

Други три дами пък бяха още по-крайни:

„Не е чувала за Робин Худ и Дилинджър, отчаяна работа“, „Каква философка, най-умните хора на древността, срам ме е да гледам“ и „Ура, тръгва си. За кратък престой в Париж няма да й стигнат“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял етаж за дрехите, частен плаж – как Киркоров живее в имение за 12 милиона долара
Next: Никой не заслужава да бъде захвърлен от децата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.