Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова разсекрети тайната: Замълчете завинаги, ще ви съобщя точно на колко години съм
  • Новини

Лили Иванова разсекрети тайната: Замълчете завинаги, ще ви съобщя точно на колко години съм

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
iasivasnvasbvasdaskdas.png

Кадри ФБ: Лили пред Кеворкян: Съобщавам точно на колко години съм!

Съвсем скоро примата на българската естрада отпразнува своя рожден ден с торта с въпросителна за свещичка.

Много поздравления и цветя получи тя както винаги и отново много хора си задават въпроса за възрастта й.

Според Уикипедия тя е на 84 години.

Самата Лили е толкова жизнена и енергична, че никой не може да я приравни към връстниците й и може би затова този въпрос е толкова любопитен.

В едно нейно интервю във Всяка неделя с водещ Кеворк Кеворкян преди доста години, той за пореден път й го задава и за пореден път получава достоен отговор от нея.

На колко съм години ли? Този въпрос вълнува целия български народ. Защо се вълнуват толкова от моята възраст и моите години.

Аз съм родена на 24 април 1939 година, изчислете си ги сами.

Този, който е по-млад от мен не трябва да си позволява да ме пита на колко съм години, защото ще му стане неудобно ако застанем един до друг!

Извинявайте за моята нескромност.

Всеки на който не съм му симпатична или е работил с мен и след това вече не работи непременно трябва да каже:

„ми тя на тази възраст.“ Ми да, на тази възраст съм. По-добре е да съм на тази възраст и да изглеждам така, отколкото да съм жив, млад мъртвец.

 

Може би дори и сега запитана за възрастта си, би отговорила по същия достоен начин.

Лили има безброй много почитатели от различни поколения, които я обичат и не се интересуват от тона на колко години е.

И сега билетите за нейните турнета са разпродадени месеци преди това.

Респект за Лили! Иконата на нейните песни!

Жива и здрава да е а годините не са важни! Важното да се чувства добре ! Нека да е Благословена!🌹

Явно всичко ни е наред,щом се занимаваме с дамата. Възпитанието изисква да не питаш за възраст,финанси,политически възгледи, здравословно състояние и религия.

 

Хареса ми виждането и за това, как трябва да изглежда един човек! Жива и здрава да е, стойностен човек е!

Ненужни коментари за възрастта! Човек със силен дух и талант! Да ни радва още със своя ангелски глас!

Прекрасна няма значение на колко години важно как се чувства.

Continue Reading

Previous: Гринго излезе от затвора, Софи се страхува
Next: Смел мъж призна истината за Рачков и Веселин Маринов, която хората не трябва да знаят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.