Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудесна новина връхлетя 18-годишния Световен рекордьор Карлос Насар, много е щастлив
  • Новини

Чудесна новина връхлетя 18-годишния Световен рекордьор Карлос Насар, много е щастлив

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
karrlrsorkaskrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Суперзвездата на световните щанги Карлос Насар оглави олимпийската ранглиста в кат. 89 кг, според която се дават квоти за Париж 2024.

Нещо повече – с двубоя от 395 кг, който постигна на европейското в Ереван, българският талант е на 99% сигурен за участие на олимпиадата, пише в. „Мач Телеграф“.

На второ място в ранглистата е венецуелецът Кейдемор Валения с двубой от 385 кг, трети е колумбиецът Браян Родайега с 381 кг. Четвърти със същия двубой е Лу Хуанхуа (Китай). Пети е иранецът Киануш Ростами с 380 кг.

Заради високия си двубой от Ереван обаче Насар може и да не се състезава на гореспоменатите турнири, а само да мине кантара и да се яви на представянето, след което да се откаже.

Другият ни топ щангист – Божидар Андреев, е трети в олимпийската ранглиста на кат. 73 кг и също е почти сигурен участник на олимпиадата догодина.

Карлос Насар бе обявен за Щангист №1 на европейското първенство в Ереван. 18-годишният българин спечеи в кат. 89 кг първата си европейска титла постави световни рекорди за мъже в изтласкването (221 кг) и двубоя (395 кг), а в изхвърлянето, със 174 кг, подобри рекорда за юноши.

Рекордът в двубоя му отрежда максималните 1000 т. по системата „Роби“, въведена от международната федерация по вдигане на тежести (IWF) след олимпийските игри в Токио 2020. Тя е наречена на името на 82-годишния унгарец Роберт Наги – участник на игрите Токио през 1964 г. и дългогодишен директор по технологиите в IWF, който я е разработил.

„Роби“ замести таблицата с коефициенти „Синклер“, на името на проф. Рой Синклер, който я предложи през 1978 г. Коефициентите по „Синклер“ се коригираха преди началото на всеки олимпийски цикъл в съответствие с тенденциите в резултатите на щангистите. Системата на Роберт Наги е на подобен принцип, но малко по-опростена, затова IWF въведе нея като официална. Немалка роля за промяната има и фактът, че IWF притежава интелектуалните права върху „Роби“, а за „Синклер“ трябваше да заплаща за правото на използване.

Според новата система за оценка, на Евро 2023 след Карлос Насар е най-великият щангист в тежка категория (над 109 кг) – Лаша Талахадзе. Двукратният олимпийски и 6-кратен световен шампион от Грузия, който в Ереван спечели своята седма поредна европейска титла и продължава да няма загуба на голямо първенство, този път не подобри световен рекорд. Талахадзе стана шампион с двубой от 474 кг, далеч от рекорда му от 492 и затова събира „само“ 883.5 т.

На трето място е шампионът в кат. 102 кг Гарик Карапетян (Арм), който с двубой от 392 (рекодът е 412) има 847.6.

Най-напред от останалите в българския тим – на 14-о място, е Божидар Андреев, останал четвърти в кат. 73 кг. Той има 736.6 т. за двубоя си от 332 кг (при световен рекорд от 364).

При жените щангистка №1 е шампионката в кат. 59 кг Камила Конотоп (Укр) с 847.5 т., пред Михаела Камбеи (Рум, кат. 49 кг) със 784.6 и Золфрид Коанда (Нор, кат. 87 кг) съсс 772.3. От петте българки най-предно място – 53-о от 147 участнички, заема Галя Шатова (кат. 59 кг) с 440.6 т.

ОТБОРНО КЛАСИРАНЕ

Българският мъжки тим, който в Тирана 2022 спечели отборната титла, този път отстъпва до 4-о място. В официалното подреждане по точки селекцията на треньора Иван Иванов има спечелени 517 т. от деветима щангисти.

Отборен шампион е домакинът Армения със 762 (пълен отбор от 10-има), пред Грузия с 695 (10) и Турция с 587 (9).

В подреждането по медали (включително в отделните упражнения) българите отново са четвърти с общо 11 отличия (4-2-5), като отстъпват пред Армения с 31 (12-9-6), Грузия с 14 (7-5-2) и Италия с 12 (5-2-3).

При жените бългаският тим вече традиционно е много назад – 15-о място по точки сред всичките 31 състава с общо 220 т. Топ 3 е Турция с 650, Украйна с 647 и Армения с 554.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка накара разглезената си дъщеря да спи в палатка навън, след като се подигра на бездомен мъж
Next: Пропадна вдън земя: Цветанка Ризова изчезна от bTV, колега сяда в стола й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.