Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В човешкия живот няма по-важен човек от майката
  • Новини

В човешкия живот няма по-важен човек от майката

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
sadaskasitoasykasy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако майка ви е жива, но вие напоследък не сте имали време за нея, правите голяма грешка. Днес вие се увличате и забравяте най-основните неща, а именно кой ви е създал, благодарение на кого сте станали добри и възпитани хора, кой ви е дал опора в живота.

Дори и майка ви вече да не е между живите, знайте, че тя е в основата на вашият живот, тя ви е родила, помогнала ви е да бъдете това, което сте в момента.

Спрете постоянно да гледате кой има повече пари, да си мислите за кариера и власт. Това ще си дойде само. Помислете за майчината любов, която сте усетили, а ако самата вие сте майка, предайте това усещане на детето си, независимо на каква възраст е.

Любовта на майката може да се сравни с любовта на Бога, защото е най-близка. Майката е единствената, която ще прояви съчувствие, разбиране, нежност. Нейното търпение и състрадателност ще ви вдъхнат сила и кураж да продължите напред.

В едно семейство има двама родители, но най-важната роля е на майката, затова тя винаги трябва да е на почит, дори и когато не е вече между живите.
Благодарение на силната майчина любов хората успяват да станат силни и мъдри. Много е неприятно, когато човек я загуби още в ранна възраст.

Това оставя нелечим белег в душата му. Всичките спомени за нея остават някак си смътни, важните уроци, които тя е давала се забравят. Безценно е, когато майката доживее до достолепни старини, защото тя продължава да ни дава мъдрост, нежност и любов.

Затова, ако майка ви е жива и в този момент, вдигнете един телефон, чуйте и гласа или се погрижете за нея – купете й нещо, от което наистина има нужда, покажете своята преданост, ако сте се скарали за нещо – най-добре се сдобрете и забравете конфликта.

Радвайте се, че тя е мислено с вас и мислете и вие за нея. Спомнете си когато майка ви е имала тежки моменти как е плакала скрито от вас, колко пъти се е притеснявала за вас. Сетете се, че когато сте ходили на училище тя ви е мислила, карала ви се е с поучителна цел, тормозила се е, когато сте болни.

Дори когато сте пораснали, майка ви се тревожи за същите неща. А и ако вие сте майки, изпитвате същите чувства с децата си.

Сетете се, че тя ви обича, без да иска нещо в замяна.
Много тежко е, когато майка ви си отиде от този свят.

Всяка загуба е тежка – било то приятел или човек от семейството. Мъката е голяма, душата и сърцето ви плачат. Трябва време, за да премине, но въпреки това остава рана в сърцето ви за цял живот.
Нещата вече няма да са същите.

Когато се случи такова нещо, ние изведнъж ставаме по-големи и осъзнаваме какво се случва в живота.
Ако решите да споделите мъката с някой приятел, той не винаги иска да говори за това, просто защото не знае как да ви утеши.

Когато майка ви почине, не трябва да бъдете сами, а да отидете при човек, който ще ви подкрепи, макар и мълчаливо.
Ако мъката ви е неутешима, помислете си как би реагирала майка ви, ако ви беше видяла.

Тя не иска да страдате за това, че нея вече я няма.
След това започвате редовно да я сънувате. Което доказва, че тя все още ви обича, дари да не е до вас. А и вие нея.

Най-добре е да си припомняте хубавите мигове с мама и какво сте обичали да правите с нея.

Когато един човек напусне нашия свят, ние още повече осъзнаваме колко силна е била връзката ни с него.

Любовта остава същата и ние си мислим, че е било истинско щастие човекът да е бил до нас.
Недейте да чакате майка ви да си отиде, за да започнете да я цените. Ако майка ви е жива, още сега й кажете няколко мили думи, за да стоплите нейното нежно сърце.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Иванова както никога не сте я виждали
Next: Собственик на магазин за хранителни стоки се преструва на сляп клиент, за да тества новия си служител

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.