Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премахва подаграта като с магическа пръчка -облекчава цялостното състояние на болния
  • Новини

Премахва подаграта като с магическа пръчка -облекчава цялостното състояние на болния

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
pdaoggraksrkasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Подаграта е сериозна форма на артрит.

Тя не се забеляза, до момента, когато не стане твърде късно. Причината – голям брой пикочна киселина в кръвта.

 

Тези, които имат пристъпи на подагра, изпитват също проблеми с бъбреците. В ставите се образуват киселинни кристали. Те са причина за внезапната болка, паренето, зачервяването на палеца на крака, и т.н.

Подаграта е хронично заболяване, но в комбинация с някои хранителни продукти може лесно да я ограничите без страничните ефекти на стероиди и медикаменти.

Нуждаете се от:

– Куркума
– Ананас
– Джинджифил
– Кисел вишнев сок
– Ананас

Този плод има ензима бромелаин, което помага за намаляване на възпалението. Това се отразява на синтеза на простагландини, елиминирайки по този начин възпалението и отока. Ензимът също разгражда протеините и често се използва в протеиновите диети.

Куркума

Куркумата има свойството да се премахне болката, както и да потисне белтъка, който разширява кръвоносните съдове.

Джинджифил

Той съдържа джинджерол – активен елемент, който е свързан с капсаицина, който пък помага в борбата с различни възпаления.

Кисел черешов/вишнев сок

Вишните намаляват пикочната киселина! Изследвания са показали, че те са особено необходими при лечение на подагра.

Ето какво ви трябва:

– 1 ананас
– 2 супени лъжици куркума на прах
– 3 супени лъжици джинджифил на прах
– 1 чаша черешов или вишнев сок
– Мед
– Блендер
– Стъклен буркан с капак

Начин на приготвяне:

Обелете ананаса и го нарежете. Изцедете сока! Можете също така да включите и стъблото, защото съдържа веществото бромелаин. Ако използвате и стъблото, пуснете ананаса в блендер.

 

Подгответе гладък сос и добавете 1 чаша сок от череши и 1-2 супени лъжици куркума. След това добавете джинджифила и изсипете всичко в стъклен буркан. Напитката може да се съхранява в хладилник в продължение на не повече от 10 дни. Можете да добавите и мед.

След като почувствате атаките на подаграта, веднага пийте от подготвената напитка. Ако сте направили от нея твърде много, я съхранявайте в хладилник за не повече от един месец. Никога не използвайте сушен ананас, защото съдържа огромно количество захар.

Важно е да знаете!

Консумирайте допълнително количество бромелаин само ако атаките на подаграта са наистина непоносими. При всякакви други обстоятелства е по-добре да следвате естествените методи за лечение.

Не забравяйте да споделите тази статия със семейството и приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бездомен мъж не му достигаха 2 стотинки и продавачката понечи да го изгони, когато аз се намесих
Next: Свекърва ми взе косата и ноктите ми, за да ме отдели от сина си: Намерих ги сгънати в скрина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.