Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот
  • Новини

Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
bbasdasidlasksayoasy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близнаците си приличат не само външно. Тази трудна за вярване история на двама братя от Америка го доказва.

Двама еднояйчни братя близнаци открили, че са живели почти идентичен живот, въпреки че са били разделени при раждането и не са се познавали до 39-годишна възраст.

Запознайте се с Джим Луис и Джим Спрингър – близнаци от Америка. Братята били само на три седмици, когато 15-годишната им майка се отказала от тях и бебетата били разделени и осиновени в различни семейства.

Удивителното започнало още тук: без да си кажат нито дума, осиновителите кръстили момчетата Джим. Разликата била, че майката на Луис казала на сина си за брат му, докато майката на Спрингър или не знаела за това, или предпочела да излъже и казала, че брат му е починал.

Близнаците израснали, живеейки само на 40 мили един от друг, в Минесота.

Изминали почти 40 години, преди Джим Луис да се осмели да намери брат си. „Не знам защо тогава. Изглеждаше, че моментът просто беше дошъл ”, признал 39-годишният мъж.

Близнаците определят тази среща като един от най-важните и вълнуващи моменти в живота си. И тогава се случило нещо, което не може да се обясни логично: в разказите един на друг братята разбрали , че са живели почти еднакви животи.

Фактите от тяхната биография съвпадат толкова много, че стават обект на научни изследвания.

Вярвате или не, и двамата Джим са били женени два пъти. За първи път свързали живота си с момичета на име Линда. Впоследствие и двамата се развеждат и този път се женят за момичета на име Бети.

И двамата станали родители на синове, които също били кръстени почти еднакво (имената се различавали с една буква) – Джеймс Алън и Джеймс Аллън. Като деца и двамата имали куче на име Той.

Като ученици и двамата обичали математиката и дърводелството, но изпитваха силна неприязън към правописа.

 

Но и това не е всичко. Братята пушат много и предпочитат една и съща марка цигари, обожават „Пепси“ и бирата Милър Лайт, карат сини коли Шевролет. Близнаците почивали на един плаж във Флорида, и двамата страдали от мигрена и имали лошия навик да си гризат ноктите.

Разбира се, тази история бързо се разпространила в цяла Америка и учените се заинтересували от нея. Братята се съгласили да се подложат на различни експерименти, по време на които се оказа, че генетиката предопределя личността на близнаците с поне 50%. Удивително, нали?

Близнаците били участници в проучване, проведено от д-р Томас Бушар от университета на Минесота.

Те бяха помолени да попълнят тестове за личността, медицинската история и мозъчните вълни. Резултатите им били удивително сходни и на трите теста.

Когато били помолени да нарисуват картина, те нарисували едно и също, като д-р Бушар казва, че е останал „поразен“ от резултатите на близнаците.

Днес братята вече са на 80 години, все така близки са си и се радват, че един ден са решили да се намерят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Път към рая. Семейства на загинали в катастрофа се утешават с необикновена снимка
Next: Неудържимият холандец. Той е баща на 600 деца и заради това го съдят

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.