Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот
  • Новини

Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
bbasdasidlasksayoasy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близнаците си приличат не само външно. Тази трудна за вярване история на двама братя от Америка го доказва.

Двама еднояйчни братя близнаци открили, че са живели почти идентичен живот, въпреки че са били разделени при раждането и не са се познавали до 39-годишна възраст.

Запознайте се с Джим Луис и Джим Спрингър – близнаци от Америка. Братята били само на три седмици, когато 15-годишната им майка се отказала от тях и бебетата били разделени и осиновени в различни семейства.

Удивителното започнало още тук: без да си кажат нито дума, осиновителите кръстили момчетата Джим. Разликата била, че майката на Луис казала на сина си за брат му, докато майката на Спрингър или не знаела за това, или предпочела да излъже и казала, че брат му е починал.

Близнаците израснали, живеейки само на 40 мили един от друг, в Минесота.

Изминали почти 40 години, преди Джим Луис да се осмели да намери брат си. „Не знам защо тогава. Изглеждаше, че моментът просто беше дошъл ”, признал 39-годишният мъж.

Близнаците определят тази среща като един от най-важните и вълнуващи моменти в живота си. И тогава се случило нещо, което не може да се обясни логично: в разказите един на друг братята разбрали , че са живели почти еднакви животи.

Фактите от тяхната биография съвпадат толкова много, че стават обект на научни изследвания.

Вярвате или не, и двамата Джим са били женени два пъти. За първи път свързали живота си с момичета на име Линда. Впоследствие и двамата се развеждат и този път се женят за момичета на име Бети.

И двамата станали родители на синове, които също били кръстени почти еднакво (имената се различавали с една буква) – Джеймс Алън и Джеймс Аллън. Като деца и двамата имали куче на име Той.

Като ученици и двамата обичали математиката и дърводелството, но изпитваха силна неприязън към правописа.

 

Но и това не е всичко. Братята пушат много и предпочитат една и съща марка цигари, обожават „Пепси“ и бирата Милър Лайт, карат сини коли Шевролет. Близнаците почивали на един плаж във Флорида, и двамата страдали от мигрена и имали лошия навик да си гризат ноктите.

Разбира се, тази история бързо се разпространила в цяла Америка и учените се заинтересували от нея. Братята се съгласили да се подложат на различни експерименти, по време на които се оказа, че генетиката предопределя личността на близнаците с поне 50%. Удивително, нали?

Близнаците били участници в проучване, проведено от д-р Томас Бушар от университета на Минесота.

Те бяха помолени да попълнят тестове за личността, медицинската история и мозъчните вълни. Резултатите им били удивително сходни и на трите теста.

Когато били помолени да нарисуват картина, те нарисували едно и също, като д-р Бушар казва, че е останал „поразен“ от резултатите на близнаците.

Днес братята вече са на 80 години, все така близки са си и се радват, че един ден са решили да се намерят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Път към рая. Семейства на загинали в катастрофа се утешават с необикновена снимка
Next: Неудържимият холандец. Той е баща на 600 деца и заради това го съдят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.