Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Тризнаци обещават да се срещнат в курорт 50 години по-късно, но когато пристигат, откриват, че една от сестрите липсва и няколко дни по-късно получават писмо от нея.
Мария, Дона и Рут Уилкинсън загубиха родителите си в домашен пожар, когато бяха деца, а след това сестрите бяха настанени в сиропиталище. Те бяха само на осем години, когато всичко се случи, и животът им ставаше все по-труден с течение на времето.
Един ден двойка дойде в сиропиталището и изрази интерес да осинови Дона. Тази нощ Мария беше обезумяла. Тя спеше до Дона, прегръщайки я, и обеща на директора на сиропиталището, че няма да остави сестра си да си тръгне. „Мама и татко винаги са ми казвали да гледам сестра си. Не можеш да я изпратиш!“
При това г-жа Матюс, директорът на сиропиталището, нежно обясни ситуацията на Мария, казвайки: „Скъпа, това е за доброто на сестра ти. Тя ще бъде отгледана в любящо семейство. Не искаш ли това за нея? Искаш ли я да си самотен и депресиран през цялото време?“
— Но тя не е сама! – отвърна Мария. „Аз съм тук с нея и Рут също е там!“
„Те ще бъдат нейните нови родители, Мария. И Дона ще бъде щастлива с тях. Няма ли да я пуснеш?“
В крайна сметка Мария се предаде, но не след дълго Рут също беше осиновена от семейство, което я остави съвсем сама. Сестрите й ужасно й липсваха и прекарваше часове с мисис Матюс в разговори за тях. „Дона и Рут… забравиха ли ме, г-жо Матюс?“ – тъжно би попитало момичето.
Възрастната жена й се усмихваше лъчезарно. „Разбира се, че не, скъпа! Те се справят добре със семействата си и ще видиш ли, един ден ще се съберете отново!“
Когато Мария навърши 23 години, тя получи съобщение във Facebook от жена на име Анна Ханкс. Тя не повярва на очите си, когато отвори съобщението и го прочете! Беше Дона! Нейните осиновители я кръстиха Анна и тя поиска да се срещне с нея заедно с Рут. Тя предложи да се върнат в родния си град, за да отдадат почит на гробовете на рождените си родители.
Мария, която работеше като учителка в общински колеж, след като напусна сиропиталището, веднага се съгласи и няколко дни по-късно отново срещна сестрите си. Първоначално тя не разпозна Рут. За последно я беше виждала като пълничко дете, но сега изглеждаше зашеметяващо с черен потник, високи токчета и слабо телосложение. Дона не се беше променила много, освен че си беше взела очила.
Мария се разчувства, докато трите сестри седяха в ресторант. „Не мислех, че ще се съберем отново по този начин!“ извика тя. — Много се радвам да ви видя и двамата отново!
„И ние също, Мария“, добави Дона. „Помниш ли колко плака последния път, когато напуснах сиропиталището? Иска ми се да те открия по-рано!“
„Добре, момчета, стига! Вие ме карате да се чувствам изоставен!“ — изчурулика Рут, нацупено. „Не съм виновен, че не мога да си спомня много от случилото се!
Другите сестри избухнаха в смях, а Дона не се поколеба да дръпне крака на Рут. „О, наистина? Не помниш ли кога мама и татко те взеха от боклука? Нищо чудно, че изглеждаш различно от нас!“
„Момчета! Много сте зли! Ние сме тризнаци! Това означава, че мама и татко са ни избрали и тримата от боклука!“ — извика Рут, а Дона и Мария не можаха да спрат да се смеят.
Те прекараха целия ден заедно, посетиха гроба на родителите си и на тръгване си обещаха да се видят отново след 50 години, като се шегуваха, че тогава ще станат баби.
„Виждате ли, дори нашата сестра боклукчия ще бъде стара баба дотогава!“ – каза Дона на Мария, като намигна и я прегърна за довиждане, когато пристигнаха на летището. Рут скочи, за да се прегърне, а трите сестри си размениха телефонни номера и адреси, преди да се сбогуват.
Никога не са могли да предвидят какво ще се случи…
Минаха 50 години. През тези години в живота на сестрите се случиха няколко събития. Мария стана горда майка на дъщери близначки и красиво момченце, а Рут беше разведена с две деца. Дона имаше дъщеря и тя се установи в чужбина.
Когато дойде време да се срещнат отново в курорта, всяка от тях прелетя, развълнувана да види отново сестрите си. Мария, както винаги, пристигна първа. Тя седеше на пейка в морския курорт, облечена с червено палто и бели обувки. Изведнъж тя се стресна от глас. — Мария?
По-възрастната жена се обърна и видя Дона да стои там. Тя изглеждаше малко по-различно с боб кройка и кръгли очила, но Мария я разпозна на мига. Тя я прегърна силно, докато се приближаваше към нея.
„О, Дона! Толкова се радвам да те видя отново! Но къде е Рут?“ — попита тя разтревожено.
„Забрави ли за срещата? Знаеш каква е! Винаги безразсъдна и забравяща.“
„О!“ – засмя се Мария. „Нека й изпратя съобщение. Може да закъснее. Сигурен съм, че няма да забрави да се срещне отново с нас.“
Мария изпрати съобщение на Рут и съобщението беше доставено, но нямаше отговор. По-късно тя също й се обади, но тя остана без отговор. Те я чакаха цял ден и по-късно решиха да прекарат няколко дни в града в курорта, мислейки, че Рут ще пристигне рано или късно, но дните минаваха, а за нея не идваше нито дума.
Най-накрая решиха, че е време да посетят Рут. Когато се освобождавали от комплекса обаче, рецепционистката ги спряла. „Госпожа Смит!“ — извика тя и се затича към Мария и Дона. „Моля Изчакай.“
Мария се обърна и видя млада дама с плик. „Извинявам се, г-жо Смит. Получихме писмо; то е адресирано до вас и г-жа Тимбърлейк. Получихме го преди няколко дни, но човекът, който беше на тази смяна този ден, напълно забрави за него. Разбрах само за тази сутрин.“
„Писмо, буква?“ — учуди се Мария, докато отваряше плика. На плика нямаше информация за подателя, но когато го отвори, разбра, че е от Рут.
„Скъпи Мария и Дона,
Толкова съжалявам, че не успях да дойда на нашата среща. За съжаление нямах друг избор. Децата ми ме изгониха от къщи, след като получих инсулт, защото не искаха да се грижат за мен. Радвам се, че поне съм жив и мога да ти изпратя любовта си. Надявам се да ми простиш.
С любов,
Рут.“
След като прочетоха писмото, Мария и Дона не можеха да спрат да плачат. „Как могат тези деца да направят такова нещо! Как могат просто да изхвърлят майка си от къщата?“ – каза Мария, бясна. „Ще се погрижа те да съжаляват за стореното!“ И с това двете сестри долетяха да посрещнат Рут.
Когато пристигнаха, дъщерята на Рут Ан отвори вратата. Ан и съпругът й Мат се бяха преместили в къщата на Рут, след като я изгониха. Ейдън, нейният син, се беше преместил в чужбина след това и се беше оженил за някого там.
„Какво правите тук, вие двамата? Елате по-късно. Не съм свободен!“ — сопна им се тя.
„Къде е Рут, Ан? Къде, по дяволите, я изпрати?“ — ядосано попита Мария и направи крачка напред.
„Откъде да знам? Тази стара вещица просто напусна дома си един ден и никога не се върна.“
В този момент Дона изгуби контрол и удари Ан през лицето. „Безсрамно момиче! Само изчакай да я намерим! Ще се погрижим да съжаляваш за стореното!“ Те обаче никога не биха могли да предвидят какво ще се случи…
Мина една седмица. Дона и Мария направиха всичко, включително ходене при ченгетата и използване на социални медии, но нищо не проработи. Нямаше новини за Рут. Тя напусна ли града? Или още по-лошо, беше ли мъртва? Сестрите бяха объркани, ужасени и загрижени.
Те се отбиха в кафене за чаша кафе една вечер – уморени да обикалят друг квартал в търсене на Рут – когато внезапно забелязаха жена, сгушена в ъгъла. Мария продължи да предлага пари, но закри устата си от ужас, когато видя лицето на жената. „Рут? Това ти ли си?“
Жената вдигна очи, очите й се напълниха и не можеше да спре да плаче. „Мария! О, Боже мой! Как… как можа…“ не успя да довърши, докато сълзите й напираха в очите. Сестрите не можеха да повярват, когато разбраха, че бездомната жена е тяхната Рут, тяхната весела и глупава Рут.
Вкараха я в кафенето, поръчаха храна за нея и същата вечер я отведоха в хотела. Рут разкри, че за първи път яде и спи спокойно от няколко години.
По-късно трите сестри напуснаха хотела и продължиха към къщата на Рут с всичките си вещи. Ан замръзна от шок, когато отвори вратата. „Ти… ти….какво правиш тук?“
„Отместете се, госпожо! Това е къщата на сестра ни и ние сме дошли да прекараме време с нея!“ – каза Мария, докато внасяше всичките им вещи в къщата и седна на дивана в хола. „И, да“, добави тя. „Какво ще кажете за малко напитки, сестри? Изведнъж температурата изглежда прекалено висока в тази стая!“ — подигра се тя на Ан, която просто стоеше там и кипеше от гняв.
Какво можем да научим от тази история?
Каквото е писано да бъде, ще бъде. Рут, Дона и Мария бяха обречени да се срещнат отново, което точно се случи.
Животът понякога може да бъде жесток, но не губете надежда. Дона и Мария преминаха през ада, когато не можаха да намерят Рут. Те дори се притесняваха, че вече не е между живите, но съдбата в крайна сметка ги събра отново.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: