Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 91-годишен доктор от Свищов сваля кръвното бързо само с една съставка
  • Новини

91-годишен доктор от Свищов сваля кръвното бързо само с една съставка

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
dasdasdkasksadkdkdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На достолепната 91-годишна възраст свищовският гинеколог д-р Борислав Апостолов все още практикува своята професия и продължава да бъде търсен за прегледи или съвети.

Д-р Апостолов е най-възрастният гинеколог в дунавския град, а благодарение на опита си и познанията в сферата на медицината е измислил своя формула за дълголетие.

Още от младите си години, след преместването си в Свищов, лекарят започва да спортува редовно преди отиване на работа.

Увлича със себе си и свои колеги, с които всяка сутрин в 5 часа изкачвали баири и правели гимнастика. Постепенно започнали да правят и обиколки на стадиона.

Наскоро разбрал колко полезни били всъщност тренировките, защото след операция на херния, която му се наложила, възрастният доктор станал и си тръгнал на следващия ден.

Казва, че това не би било възможно без тези тренировки. Гимнастиката включва упражнения за врата, очите, раменете, гърба, кръста и т.н. Не пропуска и поне 20 клякания.

Д-р Апостолов продължава да чете много и да се запознава с новостите в проучванията относно опазването на доброто здраве. Когато с напредването на възрастта свищовският лекар се сблъскал с високо кръвно налягане, той прочел книга за кислородната вода.

И започнал да приема кислородна вода по метода, описан в нея. Първо по една капка преди хранене, докато постепенно се стигне до десет капки. По този начин той стопирал проблема с кръвното без прием на лекарства.

Докторът обяснява, че кислородът е един от най-важните елементи за възпрепятстване на развитието на болестите. Казва, че раковите клетки обичат три неща – киселинна среда, захар и липса на кислород. Киселинната среда се създава от месото и захарите.

А плодовете и зеленчуците създават благоприятната алкална среда в организма.
На тези принципи той е установил своя начин на хранене.

Месо хапва най-много един-два пъти в седмицата, и то предимно риба и леки меса. Свинското изцяло е изключено от менюто му.

Твърди, че с напредването на възрастта човек трябва да намалява количеството храна. Една от основните му тайни за здраве е приготвеният собственоръчно от него ябълков оцет. Домашният еликсир е неотменима част от неговото меню. Задължително го приема всяка сутрин на гладно заедно с чаша топла вода.

Домашно приготвеният ябълков оцет е мътен, гъст, а не бистър. Докторът обяснява, че ако е бистър, в него липсват много от ценните вещества, съдържащи се в ябълките. Освен това глътва преди него на гладно и лъжица зехтин.

Следва задължителната гимнастика, след която организмът е тонизиран и зареден за деня. Закуската му е лека – плод или овесени ядки, кисело мляко… За обяд и вечеря набляга на салати, които си приготвя сам, разбира се, подправени с незаменимия ябълков оцет и зехтин.

Източник: ПИК

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тризначки си обещават да се срещнат след 50 години, 2 от тях пристигат и получават писмо от сестра си
Next: Германски гигант ще позлати наш голям град с тази инвестиция, строи голяма фабрика

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.