Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази рецепта ми спаси живота преди 17 години: Имах тумор на черния дроб, дебелото черво и матката
  • Новини

Тази рецепта ми спаси живота преди 17 години: Имах тумор на черния дроб, дебелото черво и матката

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
tazzhahaishiashk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази рецепта ще ви помогне да преборите рака Този лек ми спаси живота и благодарение на него все още съм сред живите и се радвам на внуците си. Преди 17 страдах от тумор на черния дроб, тумор на дебелото черво и на матката.

Отстраниха ми матката, но за черния дроб и дебелото черво имаше голям риск при операцията. Въпреки това, лекарят, който ме оперира, ми даде една рецепта, и ми каза редовно да я използвам, така че аз го послушах.

Приготвях я и я консумирах редовно, така че следващите тестове показаха, че нямам тумор. Ето така спасих себе си си от болести и операции, така че до ден днешен използвам този лек. Споделям рецептата с вас.

 

Необходими съставки: 15 глави чесън 15 лимона 500 гр. смлени орехи 500 гр. смлени лешници 500 гр. сушени смокини 500 гр. сушени сливи 500 гр. стафиди от бяло грозде 500 гр. стафиди от червено грозде 500 гр. органична пшеница 1 кг домашен мед Приготвяне:

Пшеницата се измива с топла вода 9 пъти, а в десетата вода се оставя да престои през нощта. На следващия ден се прецежда и и се разбива в блендер. Нарежете на ситно смокините и сливите.

Изстискайте сока от 10 лимона, 5 лимона смелете заедно с кората. Всички съставки (чесънът се бели) се смесват и поставят в голяма съд, след което се разбъркват с дървена лъжица. След това поставете ръкавица (от аптеката) на ръката си и разбъркайте добре сместа. Сместа е гъста като тесто и има трайност около месеца.

Съхранява се в стъклени буркани в хладилник. Приготвям я два пъти годишно, на много хора съм дала рецептата и всички са доволни от резултатите. Има наистина добри резултати, спасява от тумори.

 

Много съм доволна, съпругът ми също консумира от тази смес, въпреки че здравословното му състояние е добро. Тя просто предпазва от болести, вируси и може да се използва и от здрави хора.

 

Употреба: Три пъти на ден, по една или две супени лъжици преди закуска, преди обяд и преди вечеря. Дозата за един човек е за три месеца. Аз ям по две супени лъжици, три пъти на ден.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Публиката на крака! Невероятно изпълнение на Владо Михайлов и Керана в Капките
Next: В Капките пуснаха Зуека и всички се разплакаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.