Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гениален метод как да си имате винаги пресен лук вкъщи – без почва и саксия, расте като полудял
  • Новини

Гениален метод как да си имате винаги пресен лук вкъщи – без почва и саксия, расте като полудял

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
pressenneldasudaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Напоследък стана модно отглеждането на пресни подправки в саксия на прозореца.

И нищо чудно – нима има нещо по-вкусно от прясно откъснати листенца босилек към пастата или стръкче розмарин за печените картофки? Днес ще ви научим как да си отгледате сами пресен лук у дома – така няма да се налага да тичате до магазина по спешност, освен това е бързо, лесно и приятно.

А за да стане още по-интнересно, методите, които ви предлагаме (а те са цели два), не включват дори използването на саксия и почва.

Не се шегуваме – днес ще ви разкажем как да си отгледате пресен лук в полиетиленов плик ! В резултат на това ще имате истинска зелена реколта без никакви затруднения и дори няма да се наложи да се цапате с пръст.пресен лук у дома
Трябват ви:

здрави полиетиленови торбички;
луковици (за предпочитане малки);

дървени стърготини (можете да си купите във всеки магазин за домашни любимци);
тоалетна хартия;

Методът е много прост и бърз за помнене:

1. „Запарете“ една шепа дървени стърготини с вряща вода в тенджера, оставете ги да изстинат и след това отцедете водата от тях. Стърготините трябва да са влажни, но не и мокри – при натискане от тях не трябва да капе вода.

2. В плик поставете две големи шепи дървени стърготини, като ги притиснете леко.

лук в плик

3. Междувременно подгответе луковиците – отрежете шията им, за да стимулирате растежа на зелените пера.как се гледа зелен лук

4. Засадете малките луковици в приготвените стърготини, като ги поставите плътно една до друга.

зелен лук без саксия и почва

5. „Надуйте“ плика с въздух и вържете краищата. Оставете го в покой, докато зелените пера станат достатъчно високи. Тогава можете да го развържете. Този метод насища опаковката с въглероден диоксид, който е необходим за активния растеж на растенията.

отглеждане на лук у дома

6. Вторият метод е да се използва обикновена тоалетна хартия вместо дървени стърготини. Откъснете няколко слоя, сложете в плик и я навлажнете с вода, за да се получи вид каша. След това повторете всички предишни манипулации.

зелен лук в найлонов плик

Резултатът – много лук в малко пространство и за кратко време!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха в стар диван писмо на ученичка от 1969 г. – от пророчествата в текста направо те побиват тръпки
Next: Замисляли ли сте се? Къде изчезнаха светулките от нашето детство?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.