Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 56-та молитва към Богородица е толкова силна, че променя живота на тези, които я изговарят
  • Новини

56-та молитва към Богородица е толкова силна, че променя живота на тези, които я изговарят

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
tasktasidasodisarr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес споделяме с Вас читателите силна молитва, която след като прочете, ще откриете защита и спокойствие.

Молитвата на Пресвета Богородица

Съществуват 77 молитви на Богородица и всички те са запазени от незапомнени времена. Пренаписвайки ги, хората ги предават един на друг, от поколение на поколение. Макар че говоримият и писменият език се е променил, оста, същината на молитвата остава непроменена.

Основното предимство на молитвите на Пресветата Дева е тяхната чудотворна сила. Хората, които четат молитви, се отървават от болести и нещастия.

За всеки, който чете молитвата на Богородица, той е неуязвим. Не забравяйте да прочетете тази молитва и Светата Богородица, за да защитите себе си и вашите близки от нещастията на земята.

На планината Вертеп, близо до святата река Йордан, Дева Мария заспа. Божият Син дойде и каза:

– Амин, Дева Мария, спя или не спи.

Дева Мария отговори:

– О, възлюбен Сине, не спях много, сънувах много в сънищата си. Сънят беше много ужасен за Теб. О дете мое, не бива да разказваш на никого за този сън!

– Кажи, Майко Дева Мария, твоят сън, аз ще преценя какво да правя.

– Видях сън: Ти беше прогонен от нечестивите през горите, по реките, през блата и хванат, бит с пръчки, с желязо, бият те с железа, наричан си Ти Божият Син и плюят в устата Ти, жлъчката ти беше пияна, главата ти беше с тръни наложена. О, възлюбен Сине, за коя мъка Ти падна.

– Видях сън: Юда, предателят и фарисеите се опитаха съда, Юда, предателят заповяда да направи кръст от три дървета: от кедър, от липа и от кипарис. Истинският Христос беше разпнат на кръста, ръцете и краката му бяха приковани. Тъй като потоците течаха през пролетта, кръвта изтичаше от истинския Христос.

Когато коравата ела изоставаше от дървото, тялото изоставаше от истинския Христос.

– Е, Чадо, скъпо мое, на каква мъка ти ще се поддадеш. Щеше да ги издухаш, щяха да се превърнат в пръст, щеше да махнеш с ръка и да изгорят с огън. Е, Чадо Скъпо, къде отиваш, на кого ме оставяш?

– За Йоан Богослов, приятеля на Христос. Той ще те нахрани и напои, обуе и облече, и ще те стопли с топлина.

Дева Мария, която ще чуе Вашата молитва, тя ще пренапише и ще я носи със себе си всеки ден, ще бъдеш спасен. Птицата няма да кълве, и звярът няма да те разкъса на парчета, а лоши хора няма да те нападат. Този човек няма да гори и няма да се удави във вода, а къщата ще бъде спасена от Божия огън чрез милост.

– Кой ще разчете сънят ти при раждането, че крадец няма да се роди, нито побойник, нито злодей; Който чете Твоят сън при смъртта, ще бъде спасен от вечни мъки. От кипящата смола, от огъня, който изгаря, от червеите, които ядат, ще отиде в небето по-ярко. Амин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж засне бременната си жена – секунди по-късно погледна снимката и не повярва на очите си
Next: Взех акъла на бабите с тази Домашна баница – лесна като детска игра, а с този номер корите не се точат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.