Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина един от най-великите и обичани български актьори, има много големи роли
  • Новини

Почина един от най-великите и обичани български актьори, има много големи роли

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
dniasniasknasknoasni.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тъжна вест! Почина актьорът Николай Иванов, който беше част от семейството на Младежки театър „Николай Бинев“ в продължение на повече от 50 години, съобщават от театъра на своята страница във Фейсбук.

На 21.02.1965 г. той прави своята първа премиера в Младежки театър в спектакъла „Преди всичко любов“, реж. Вили Цанков.

 

Николай Иванов оставя изключителна следа в историята на българските театър и кино. Неописуемо важна е значимостта му за Младежки театър, на чиято сцена той изиграва над 60 роли, сред които „Мотопедът“, реж. Младен Киселов; „Съдии на самите себе си“, реж. Гертруда Луканова;

 

„Тримата мускетари“, реж. Лиляна Тодорова; „Време за любов“, реж. Александър Попов; „Кристалният Джакомо“, реж. Андрей Аврамов; „Амадеус“, реж. Гертруда Луканова; „Куфар с глупости“, реж. Николай Поляков; „Дванайсета нощ“, реж. Крикор Азарян и много, много други, допълват от театъра в своята публикация.

 

Освен в театъра Николай Иванов има дълга биография от запомнящи се роли във филми, които всички обичаме и гледаме и до днес като „Записки по българските въстания“, „Шибил“, „Апостолите“, „Смъртта на Иван Асен“, „Най-добрият човек, когото познавам“ и безброй други.

„За нас е огромна чест, че за Николай Иванов Младежки театър „Николай Бинев“ беше дом и поле за професионално развитие, в което той разгърна огромния си талант, създаде безброй приятелства и докосна толкова много хора с любовта, човечността и искреното си приятелство.

 

Целият екип на Младежки театър „Николай Бинев“ изразява своите съболезнования на роднините и близките на Николай Иванов, който винаги ще остане част от голямото и обичащо семейство на нашия театър.

Николай Иванов в ролята на Боре в спектакъла „Облог“, реж.Лиляна Тодорова, сезон 1976/1977.

 

Поклон пред светлата му памет! Сбогом, Ники! Вечно ще те обичаме!

Поклонението ще се състои на 4.05 (четвъртък) от 12.00 ч. в Траурния салон на Траурен дом „Утеха“, гр. Дупница“, пишат в официалната си Фейсбук страница Младежки театър „Николай Бинев“.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Овдовял баща помага на бедна жена в магазина, забелязва, че тя е копие на покойната му съпруга
Next: Дълги години след развода, мъж вижда бившата си тъща да рови в контейнер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.