Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В църквата не палете свещ от стоящите наблизо, рискувате да си навлечете множество неочаквани проблеми
  • Новини

В църквата не палете свещ от стоящите наблизо, рискувате да си навлечете множество неочаквани проблеми

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
neapaspdasldaosdosao.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Църквата е храм за обществено богослужение, в който трябва да влизаме прилично облечени, с чисто и скромно облекло, а не по джапанки, боси, с шапка, по къси гащета или с разголени рамене.

 

Вместо да се кичим с външни накити, най-добре е да пристъпим в храма с вътрешна красота, с чисто сърце, смирение и любов.

 

Вярващите хора влизат в църквата като във храм, където могат да пречистят напълно мислите и душата си, а някои ходят само на големи празници.

Но има една категория хора, които влизат в това свято място, за да хвърлят върху другите своето нещастие или от злоба да навредят на тези, които са по-успешни от тях. Колкото и възмутително да ви звучи това, но и в църквата можете да се сблъскате с магьосници или с енергиен вампир.

Ние ще ви разкажем за най-важните моменти, които трябва да имате предвид, докато сте в храма, за да защитите себе си и своите близки от възможни злини.
Как да се държим в църквата

Преди да влезете в църквата, можете да дадете милостиня на просещите, като в същото време си кажете: “Да не обеднява ръката на даващия”. На излизане не трябва да давате нищо, защото заедно с парите, вие ще дадете и това, за което сте дошли, за което сте молили Господ и светиите.

Разпознаването на вещици и магьосници е възможно. Намирайки се в църквата или в близост до нея, обърнете внимание на хората, които са около вас.

Вещиците и магьосниците се опитват да кръстосат пръстите на ръцете си или самите си ръце, така че лявата ръка да лежи на дясната. В храма те винаги стоят така, че гърбът им винаги да е прикрит от олтара. А излизайки от църквата се опитват да се измъкнат доколкото е възможно бавно и с гръб.

Друг важен момент: в църквата могат да ви заобиколят обратно на часовниковата стрелка и да ви смушкат с ръка, а след това да застанат зад вас и да смучат енергията ви. Ако нещо такова се случи, веднага след това, не се колебайте да докоснете с лявата си ръка същия човек, за да се развали магията.

Също така, специално внимание трябва да се обърне на свещите, защото именно чрез тях вещиците често изпълняват своите ритуали. Това е много важно, особено в навечерието на Възкресението, когато милиони хора ще ги запалят.

Как правилно да използвате църковните свещи

1. Много начинаещи не знаят къде да поставят запалената свещ. Към такъв човек със сигурност ще се опита да се приближи вещица или магьосник със съвет. Казват му: “Сложете една свещ и излезте обърнати с гръб от църквата.” Ако направите така, тогава ще си навлечете злини.

2. В църквата не трябва да запалвате свещ от кибрит или запалка, а само от маслените лампи, които горят в центъра. В никакъв случай не палете свещ от стоящия до вас, за да не привлечете към себе си проблемите на други хора.

 

Също така, не позволявайте на други хора да палят свещта си от вашата, за да не отнемат щастието ви.
3. Не се отделяйте от своята свещ, която сте поставили на стойката, докато не изгори малко повече от половината част от нея.

4. Загасяйте свещта сами и го правете само с пръстите си, а не ги духайте.
5. Обърнете внимание на следния момент: запалили сте свещ, тръгнали сте от нея и тя изведнъж задимява. Не се колебайте, а погледнете в краката си. Може би стоите на прокълнато място.

В Църквата не палете свещ от стоящите наблизо! Вижте причината!
6. Когато поставите свещ за здраве пред иконата на светец и започнете да се молите, не позволявайте на други хора да минават пред вас.

7. Следете за това, вашата свещ да не угасне или да не поставят друга свещ във вашата клетка. Така обикновено искат да ви навредят.

И накрая, може да ви се случи такава ситуация: вие вървите по улицата в близост до църквата, а към вас се приближава мила бабичка, която ви моли да преброите куполите на църквата. Не го правете!

 

Покрай еднокуполните православни църкви се промъква самота, покрай трикупулните – безпокойство, страхове и проблеми със
закона, а покрай петкуполните – различни заболявания. Запомнете тези съвети, за да не стане така, че след посещението на това светло място, у вас да се появят множество неочаквани проблеми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любовта не е само за младите: 66-годишна търновка откри голямата си любов в Италия
Next: Не смеех да споделя с никого: Моята тайна ще ви научи да внимавате кого допускате до себе си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.