Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче от България кара Airbus, родителите й гледали зайци и крави
  • Новини

Момиче от България кара Airbus, родителите й гледали зайци и крави

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
bgrarsairiasrlaskras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Семейството й се изселило в Турция по време на Възродителния процес през 1989 г.

Известна е сред колегите си като “бебето пилот”

На смела млада дама, родена в България – Сафие Адемоглу, турската авиокомпания Turkish Airlines посвети рекламен филм, излъчен в ютюб.

Клипът, посветен на красавицата с бадемови очи, е озаглавен “Истинска история за успех” . Вече е гледан от над 1 млн. зрители. И има защо – Сафие днес е капитан и управлява едни от най-мощните самолети Airbus 2320 и Airbus 2321. Напористата дама

по нищо не отстъпва на над 3000 пилоти

в престижната авиокомпания. Макар че още сред колегите си е известна с прозвището “бебето пилот”.

 

“За нас е гордост, че обикновено момиче от с. Менгишево, община Върбица, Шуменско, днес е известно име сред пилотите на компанията. И нашата Сафие е в главната роля в този клип. Много хора от този край, макар и да нямат интернет, намериха начин да го гледат”, заяви за “168 часа” кметът на Върбица Мердин Байрям.

“По време на Възродителния процес през 1989 г. семейството се изсели в Турция. И останаха там. Устроиха се добре”, уточни градоначалникът.

Байрям познавал родителите. Виждали се по време на благотворителните вечери – ифтар, които той дава за мюсюлманските празници.

“Израснах в малко село в България. Родителите ми отглеждаха крави и зайци”, разказва Сафие. С умиление си спомня за катерушката на детската площадка, като ракета. “Често си представях как я управлявам. Просто исках да стана пилот”, казва без колебание Сафие.

Следва разказ на родителите. Те я описват като палаво момиче, възпитавано като момче – с чувство за ред, дисциплина и съвестно изпълнение на възложените в къщи задачи.

Малката обичала да се катери по дърветата. Стояла там с часове. Опитите да я накарат да слезе се оказвали неуспешни след признанието на момичето:

“Обичам да съм нависоко”.

В новата родина Турция Сафие учи в една от най-добрите гимназии в Истанбул. Продължава в престижен университет в столицата Анкара.

 

Мечтата да стане пилот обаче не я напуска нито за миг. След кратко нейно разузнаване открива възможност да учи в Академията за пилоти на Turkish Аirlines.

 

И мечтата става реалност. Обяснението на Сафие – силно вярвах, че мечтите се сбъдват само когато силно вярваш и не отстъпваш пред изпитанията.

Изпращат девойката в Маями, САЩ. Оказва се, че тя е единствената жена сред 119 мъже – бъдещи пилоти. Следват тестове по математика и физика, по интелигентност и по летене.

В рамките на обучението – тежко състезание по летене. Сафие го описва във филма като най-невероятното изживяване в живота си.

 

Трябвало да летят от единия до другия край на Щатите. Екипът на Сафие заема престижното четвърто място в особено трудния изпит, където са нужни търпение и много издръжливост

Оттогава е прозвището й Бебето – пилот.

Въпросното състезание е един от тестовете за получаване на лиценз за пилот.

“Много се радвам, че успях. Дано да бъда пример за млади жени от Турция.” Искам да им кажа, че когато има вяра, посвещение и много работа няма невъзможни неща.

Даже и да плачеш, нямаш право да се отказваш”, е формулата за успех на капитан Сафие Адемоглу.

Още откровения отвисоко – „когато летя, виждам света като една държава и това ме кара да се чувствам щастлива”.

И изповед на бащата, също пилот, но на земята – шофьор на такси, по думите на Сафие.

“Когато наблюдавам излитащ самолет, си мисля, че това е нашето момиче. Чувството е невероятно за един баща с преуспяла дъщеря”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историкът доц. Чобанов: Българите носим гените на Атила, той е прадядо на хан Аспарух
Next: Дядо ми живя над 100 години: Давам ви трите храни, които ядеше всеки ден за здраве

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.