Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро
  • Новини

Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
rasdasdoasodasodasdoas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Леля Митра е на близо 82 години, но се радва на крепко здраве и завидна пъргавина! Тя е на близо 82 години, от смолянския край на Родопа планина.

С пчеларство се захванала заради мъжа си, който обаче рано си отишъл от света след инцидент. Продължила сама и съжалява само, че децата й са в чужбина. Та един ден няма на кого да предаде тайната на това чудо, но ние от ТРГ записахме рецептата.

За леля Митра пчелите и медът са най-голямото чудо на света, защото те ни даряват със сили и здраве. “Вижте ме мен. Стара съм, но съм по-здрава от половината народ по градовете. Чистия въздух и меда правят всичко, никой друг”, казва пчеларката.

Кошерите й не са много, защото няма възможност да ги стопанисва. Рядко продава мед, по-често подарява по някое и друго бурканче. Но гледа да се запаси за себе си, че старини я чакат.

Щедра е обаче на безплатни съвети и дава двете си най-силни рецепти за здраве на хората.

Който иска да й вярва, а който не – да се трови с илачи от аптеката. “За тези лекарства, които ви давам, цял живот с добро ще ме споменувате”, кълне се леля Митра. И започва с диктовката за състава на лекарството си:

Взима се килограм мед, ама истински. Взима се 200 грама пчелен прашец и отново един килограм лимони. Щом лимоните се изстискат, поливаме пчелния прашец със сока от тях, за да се разтвори.

А после го разбъркваме заедно с лимоновия сок в меда. Бърка се чевръсто, а сместа се оставя за 24 часа на хладно и тъмно място, че да “хване”. Като мине времето към нея си добавяме 250 гр. сусамов тахан и отново объркваме всичко.

“От тая смес всяка сутрин и вечер гребвате по една лъжица и я туряте в чаша с хладна вода. Бъркате и пиете, това е. Месец, два, че и три я взимайте. Колкото повече, толкова по-добре за здравето. Особено като хване студа”, обяснява леля Митра.

А втората й рецепта за здраве е съставена от мед и орехи. Простичко, но доказано и златно от векове. Орехите се смилат, смесват се с меда и се държат в хладилника.

По една лъжичка от сместа се взима преди да се храним всеки ден. Може месец или два. Тези лекове помагат здравето ни да стане като камък и имунната система да издържи на болестите, които ни заплашват, пише ТРГ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този младеж днес е един от най-талантливите и харесвани актьори в България
Next: Защо, бе, хора? Едно богато семейство ще получи няколкостотин лева, а едно бедно може и нищо да не получи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.