Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стар градинарски трик: Ако засадите тази билка до доматите, ще имате двойна реколта
  • Новини

Стар градинарски трик: Ако засадите тази билка до доматите, ще имате двойна реколта

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
gradiasdiaskdasodiasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отглеждането на домати в градината е много просто. Освен добра почва, достатъчно е да им осигурите слънце и малко вода – това растение не се нуждае от нищо повече, а през цялата година ще имате вкусни домашно отгледани зеленчуци, които можете да комбинирате в много салати, яхнии и гарнитури.

 

Преди да засадите домати, винаги избирайте най-добрия сорт домати. Днес има много вариации между сортовете домати. Освен това, за да имате добра реколта, е важно да знаете pH на почвата във вашата градина.

Дали падат достатъчно валежи, дали слънцегреенето е достатъчно? Когато разберете какъв двор и почва имате, запитайте се кой сорт домати вирее най-добре при такива условия, след което го намерете и го засадете.

 

Важно е да се знае, че доматите се засаждат по-рано. Доматът обича топла почва. Затова го сейте 8 седмици след последния сняг. Ако наистина сте сигурни, че няма да има големи колебания на времето, едва тогава засадете доматите в градината. Това растение не обича излагането на ниски температури.

 

Осигурете достатъчно слънце, за да получите сочен и сладък домат и го засадете на място, където ще има пряка слънчева светлина в продължение на 6 до 8 часа през деня. Доматът обича, когато го пазите и го „глезите“. Поливайте го редовно, отстранявайте пожълтелите листа и го пазете от вредители.

До него задължително засадете цветето Петльов гребен, което ще предпази доматите от картофения бръмбар, който понякога може да го атакува. Доматите обичат леко кисела почва, но докато растат, те се нуждаят от по-алкална почва.

До всеки доматен разсад е желателно да се засадят три разсада босилек. Ако редовно берете върховете на босилека, те ще се разклонят и ще произведат повече ароматни листа и няма да прецъфтяват преждевременно. Силният аромат на тази билка прогонва вредителите по доматите.

 

Според опита на градинарите, невенът действа и върху доматите като естествена защита и допринася за повишаване на добивите. Невенът също е лечебно растение. Добър съсед на доматите е чесънът, който отблъсква червените паяци.

 

Около доматите е добре да се засажда нисък грах, защото това растение възстановява кислорода в почвата и го прави достъпен за корените на доматите и по този начин служи като естествен тор.

Морковите също имат благоприятен ефект върху доматите, но ако ги засадите директно под тях, ще създадат по-малки корени.

 

Лоши съседи на доматите от друга страна са картофите, краставиците и копърът, тъй като секретите на корените им влияят негативно на растежа на доматите.

Доматите също са податливи на подобни заболявания като картофите и царевицата, така че тези растения трябва да бъдат засадени малко по-далеч.

Доматите не трябва да се засаждат дори в близост до чушки, тъй като тези растения се „състезават“ с тях за хранителни вещества в почвата.

 

Под доматите е добре да засадите маруля, цикория, репичка, спанак, иглика, праз – така се използва по-добре и пространството около високия домат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекърва ми винаги преди да дойде у нас нарочно си слага бели чорапи, но намерихме цаката на порблема
Next: Нашенка, берачка на грозде в Италия: Това е истината за гурбета и колко пари се изкарват

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.