Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билкарят дядо Митко на 95: Не купувайте мед, а пита! Тя е 24-часова защита за здравето
  • Новини

Билкарят дядо Митко на 95: Не купувайте мед, а пита! Тя е 24-часова защита за здравето

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
billlkasorasiroasrsrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Билкарят дядо Митко от Подбалкана от години не признава мед и нищо друго, освен пчелна пита!

Той е билкар и пчелар от района на красивия Подбалкан. Казва се дядо Митко и е на преклонните 95 години, видя 365 НОВИНИ.

Тези, които го познават, го сравняват с дива коза. Здрав, прав, подвижен и пъргав като козичка е, а и до днес чете без очила.

Апитерапевтът Емил Симеонов се е срещал с него и е научил много полезни уроци и съвети, които помагат на работата му.

Както знаем, апитерапията е клон на медицината, който обаче използва пчелни продукти при начините на лечение.

От практиката си до днес и след разговора с дядо Митко, Емил Симеонов е убеден в едно – не трябва да си даваме парите за мед. Ако искаме да сме здрави, то трябва да ядем директно от пчелната пита. Той практикува същото от няколко години, в които изобщо не знае какво е болест.

“Научих се да купувам медена пита – така, както е запечатана. Взимам я от пчелари и я плащам директно с рамката. Близките ми правят същото и са повече от доволни. Медът е може би най-преправяния и фалшифициран продукт.

 

И на практика хвърляме луди пари по магазини и пазари за нещо, което дори не е истинско”, категоричен е Симеонов.

Обяснението му, както и това на дядо Митко, е съвсем простичко.

В медената пита има восък и медът е още в първичния си вид.

 

В него се съдържа и прополиса, и пчелния прашец.

 

Прашецът е вече минал през млечно-киселата ферментация на пчелите и е най-добър за употреба. А накрая и самият мед. Той стои отгоре запечатан с восък от самите пчели и това е причината да бъде в пъти по-лечебен.

“Единствено така може да сме сигурни в качеството му. И не само това.

В килийките на медената пита стоят много чувствителни летливи витамини и ензими. Именно те са безценни за здравето ни”, обяснява научно апитерапевтът, пише сайтът “Лечители.бг”.

Дядо Митко пък казва, че именно в тази медена пита се крие “Божествената частица”, така търсена от лечителите още от време оно. Тя крие 24 часова гъбична, бактериална и вирусна защита. А какво по-добро от това?!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това приказно италианско градче плаща 9000 евро, за да се заселите в него. Ето условията
Next: Ето как да намалим високото кръвно, без лекарства, само за 5 минути

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.