Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло
  • Новини

Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
luuqiewqiekqweqw.png

Завладяващото вълшебно ухание на люляк е невъзможно да се забрави! Нежният и сладък аромат на цъфтящи пролетни градини ни изпълва с приятни усещания. Но не всеки знае за лечебните свойства на красивите лилави цветчета. Оказва се, че обикновеният люляк може да помогне на тялото да се справи с много заболявания.

Люляков цвят

Лечебните свойства на люляка са известни на народната медицина от стотици години. Люлякът растял в изобилие в градините на благородниците на Османската империя. Смята се, че именно там растението е използвано за първи път за медицински и парфюмерийни цели.

Люлякът съдържа голямо количество аскорбинова киселина, етерични масла и флавоноиди, които имат положителен ефект върху тялото. Люлякът е отлично антипиретично, противовъзпалително и аналгетично средство.

От него се приготвят чай, масло, компреси и мехлеми, които са полезни при ревматизъм, ревматоиден артрит, ишиас, петни шипове и подагра. За съжаление, люляковото масло е почти невъзможно да се купи дори в специализирани магазини. Но можете лесно да го приготвите сами у дома.

 

Масло от люляков цвят

Цветовете на люляка трябва да се събират в гориста местност или извън града – далеч от индустриални зони и прашни пътища.

Необходими продукти:

  • свежи люлякови цветове
  • всяко растително масло без изразена миризма
  • 1 литров буркан с капак
  • чиста марля

Приготвяне:

Внимателно отделете малките цветчета от стъблата, напълнете буркана с тях.

 

Загрейте растително масло до 40 градуса и напълнете с него буркана с цветовете догоре.

 

Затворете съда с капак и оставете да кисне 2 дни.

Прецедете маслото през тензух, като добре изстискате цветчетата на люляка.

Загрейте маслото отново и добавете прясна порция цветове, оставете ги да се накиснат още 2 дни.

Повтаряйте процедурата, докато получите достатъчно ароматно масло .

С това масло трябва да разтриете челото и слепоочията си при мигрена, втрисане, да масажирате възпалени стави при ревматизъм и други заболявания на органите на движение. Опитайте да добавите този продукт към крем, лосион, шампоан и балсам – ще обогатите козметиката си с този очарователен аромат и ценни вещества.

 

Днес съвременните билкари все още използват масло от люляк за лечение на обриви, слънчеви изгаряния, малки порязвания и ожулвания и други кожни заболявания като пъпки, акне и циреи. Ако добавите масло към почистващите продукти, тогава свеж аромат ще изпълни цялата къща.

Това масло лекува бронхит, настинка, тонзилит, грип и се използва за инхалации. Люлякът облекчава стреса и всички видове нервни разстройства, повишава сексуалното желание при жените и мъжете.

Маслото от цвят на люляк подобрява състоянието при разширени вени. За целта компрес от памучна кърпа, напоена с люляково масло, се прави през нощта, като се увива с прозрачно фолио отгоре. Тези процедури са особено ефективни в комбинация със специални упражнения за кръвоносните съдове.

Continue Reading

Previous: За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето
Next: Мoлбa зa oтпуcк, кoятo paзвeceли цялa Бългapия! Вижтe я и cи пoдoбpeтe нacтpoeниeтo

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.