Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло
  • Новини

Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
luuqiewqiekqweqw.png

Завладяващото вълшебно ухание на люляк е невъзможно да се забрави! Нежният и сладък аромат на цъфтящи пролетни градини ни изпълва с приятни усещания. Но не всеки знае за лечебните свойства на красивите лилави цветчета. Оказва се, че обикновеният люляк може да помогне на тялото да се справи с много заболявания.

Люляков цвят

Лечебните свойства на люляка са известни на народната медицина от стотици години. Люлякът растял в изобилие в градините на благородниците на Османската империя. Смята се, че именно там растението е използвано за първи път за медицински и парфюмерийни цели.

Люлякът съдържа голямо количество аскорбинова киселина, етерични масла и флавоноиди, които имат положителен ефект върху тялото. Люлякът е отлично антипиретично, противовъзпалително и аналгетично средство.

От него се приготвят чай, масло, компреси и мехлеми, които са полезни при ревматизъм, ревматоиден артрит, ишиас, петни шипове и подагра. За съжаление, люляковото масло е почти невъзможно да се купи дори в специализирани магазини. Но можете лесно да го приготвите сами у дома.

 

Масло от люляков цвят

Цветовете на люляка трябва да се събират в гориста местност или извън града – далеч от индустриални зони и прашни пътища.

Необходими продукти:

  • свежи люлякови цветове
  • всяко растително масло без изразена миризма
  • 1 литров буркан с капак
  • чиста марля

Приготвяне:

Внимателно отделете малките цветчета от стъблата, напълнете буркана с тях.

 

Загрейте растително масло до 40 градуса и напълнете с него буркана с цветовете догоре.

 

Затворете съда с капак и оставете да кисне 2 дни.

Прецедете маслото през тензух, като добре изстискате цветчетата на люляка.

Загрейте маслото отново и добавете прясна порция цветове, оставете ги да се накиснат още 2 дни.

Повтаряйте процедурата, докато получите достатъчно ароматно масло .

С това масло трябва да разтриете челото и слепоочията си при мигрена, втрисане, да масажирате възпалени стави при ревматизъм и други заболявания на органите на движение. Опитайте да добавите този продукт към крем, лосион, шампоан и балсам – ще обогатите козметиката си с този очарователен аромат и ценни вещества.

 

Днес съвременните билкари все още използват масло от люляк за лечение на обриви, слънчеви изгаряния, малки порязвания и ожулвания и други кожни заболявания като пъпки, акне и циреи. Ако добавите масло към почистващите продукти, тогава свеж аромат ще изпълни цялата къща.

Това масло лекува бронхит, настинка, тонзилит, грип и се използва за инхалации. Люлякът облекчава стреса и всички видове нервни разстройства, повишава сексуалното желание при жените и мъжете.

Маслото от цвят на люляк подобрява състоянието при разширени вени. За целта компрес от памучна кърпа, напоена с люляково масло, се прави през нощта, като се увива с прозрачно фолио отгоре. Тези процедури са особено ефективни в комбинация със специални упражнения за кръвоносните съдове.

Continue Reading

Previous: За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето
Next: Мoлбa зa oтпуcк, кoятo paзвeceли цялa Бългapия! Вижтe я и cи пoдoбpeтe нacтpoeниeтo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.