Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Александра мислеше, че чака близнаци, но резултатите от видеозона бяха категорични, че не е така
  • Новини

Александра мислеше, че чака близнаци, но резултатите от видеозона бяха категорични, че не е така

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
alllekskdasidkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато 23-годишната Александра Кинова и съпругът й Антонин узнали, че съвсем скоро семейството им ще се увеличи с още един член, изпаднали във възторг. Двойката от чешкия град Миловице вече имала едно детенце.

Радостта им била огромна, когато лекарят им казал, че Александра чака близнаци, защото мечтата им да имат три деца била на път да се сбъдне.

Малко по-късно обаче Александра и Антонин отишли при друг лекар, който им съобщил новина, за която определено не били готови.

Когато им показал резултатите от видеозона, бременната жена била толкова потресена, че започнала да плаче.

Първоначално докторът смятал, че тя чака близнаци, но после се поправил и й обяснил, че всъщност бебетата няма да са две, а три.

При последващите изследвания обаче станало ясно, че в утробата на Александра растат четири бебета.

Но коремът на 23-годишната жена не спирал да расте и след последния ултразвук на бял свят лъснала шокиращата истина:

 

младата чехкиня била бременна с цели пет бебета.
Раждането минало без усложнения и Александра станала майка на четири момченца и едно момиченце. Младата жена родила с цезарово сечение.

Въпреки безпроблемното раждане, нещата в този ден не минали по мед и масло. Развълнуваният татко за малко да пропусне историческото събитие, защото имало проблем с влака, с който пътувал. За щастие, успял да стигне навреме до болницата.

„Плаках през целия път, защото бях уверен, че ще пропусна раждането на бебетата“, споделя той.

Това е първият случай, в който в жена в Чехия забременява по естествен път с петзнаци.

 

По думите на ръководителя на пражкия Институт за грижа за майките и бебетата, всички деца са били напълно здрави.

Дениел, Майкъл, Алекс, Мартин и Терезка растат силни и здрави.

Вероятно това не е бил броят деца, които Антонин и Александра смятали да имат, но със сигурност не съжаляват за петзнаците, които смятат за истинска благословия.

Шансът да забременееш с пет деца наведнъж е 1 на 47 милиона, а вероятността и петте бебета да се родят живи и здрави е още по-малка. Нищо чудно, че местните медии определят случая им като истинско чудо!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бpaтя близнaци се oжeнили зa двe сестри близнaчки: Кoгa видитe децата им, нямa дa ви се вярва
Next: Какво означава ако котка се гали в краката ни: За всичко е виновна нейната енергия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.