Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаeте ли за 4-те най-силни енергийни центъра в България. Непременно ги посетете
  • Новини

Знаeте ли за 4-те най-силни енергийни центъра в България. Непременно ги посетете

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
emnererasrasdasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За чудесата на Преподобна Стойна се говори отдавна и първа Ванга дава гласност на невероятните способности на своята предшественица.

Хора от всички краища на страната са идвали при нея в търсене на лечение, небесна благословия и защита в село Златолист, недалеч от енергийната местност Рупите. Л

ечителката е прекарала последните 30 години от живота си там, а неин пътеводител е бил Свети Георги.

Преподобна Стойна е дошла в Златолист от село Долна Сушица и до днес е смятана за предшественик на пророчицата Ванга, като двете се познавали и уважавали.

Пророчицата от Рупите казвала, че почита Стойна като светица. А днес хората вярват, че молбите им за помощ се изпълват и намират решения на хиляди проблеми край последния дом на Преподобна Стойна – в храма в Златолист.

Той е построен преди IX век още по тракийско време, и до днес е запазил автентичния си облик.

Носи името на свети Георги, който сам е довел Стойна по тези места. Така обяснила при идването си пророчицата и според вярващите чудото витае там и до днес. Днес в Златолист са останали да живеят шепа хора.

Чудодейното присъствие на преподобна Стойна обаче повече от 70 години след смъртта й остава предпочитано място за уединение и търсене на спасение във вярата.

Чудеса се случват и на няколко други места в България. Хиляди са хората, чиито молитви са се сбъднали в сърцето на столицата в Руската църква. Храмът е построен в началото на XX век и освен с внушителна архитектура, той е известен и с чудесата си. Пътят на сбъднати желания започва от криптата на храма, в която е положен гробът на архиепископ Серафим.

Историята разказва, че желанието на архиепископ Серафим е да чува хорските молитви чрез писма. Именно заради това стотици хора идват в малката крипта, за да напишат своята молитва. Листчетата, на които пишат своите желания, се слагат в кутията до гроба на дядо Серафим. Не се четат от никого, уверяват от храма, а биват изгаряни. Кутиите се пълнят много бързо, само за седмица, а по празниците – и за ден.

Здравето е най-честата причина хората да идват тук. Хиляди са примерите на излекувани след молитва в криптата. Има и случаи, когато след дълги молитви жени забременяват. В Рила планина има не само уникална природа.

Там се намира едно от най-светите места у нас – Рилският манастир. Хора от близо и далеч идват да се помолят и да търсят отговор на молбите си към светеца Иван Рилски, наречен Чудотворец. Високо в планината и до днес е запазено мястото, където светецът, живял около 876 г., е прекарал по-голямата част от живота си.

Проходът от едри камъни, откъдето светецът е преминавал, е запазен както някога. Според поверието, ако успееш да се изкачиш и промушиш в отвора измежду огромни скални късове, значи Бог е чул молбите ти и те е опростил.

Вълшебното езерце в Леденика пък е събрало капка по капка бистрата вода, която сълзи по сталактоните и пълни каменната чаша в края на един от тунелите. Легендата разказва, че водата е от стеклите се сълзи на планината. Затова тя е вълшебна и лекува.

Стотици жълти и бели монети искрят на дъното и пазят спомени за хората, пожелали си да се върнат отново на това приказно място. Песента на капките не спира и привлича като магнит въображението към езерото на сбъднатите желания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млада жена спря дъха на медиците, като роди тризнаци и след ДНК-анализа всички бяха доста озадачени
Next: Банановите кори имат широко приложение, затова не ги изхвърляйте

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.