Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Банановите кори имат широко приложение, затова не ги изхвърляйте
  • Новини

Банановите кори имат широко приложение, затова не ги изхвърляйте

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
bannasnasinaskdkasodasio.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Години наред лекомислено сме изхвърляли в боклука банановите кори, а това се оказва груба грешка, показва скорошно изследване.

Те имат широко приложение и могат да бъдат безценни за здравето ни. Кората от банан е отличен естествен филтър – поставена в чешмяната вода тя абсорбира оловото, което не е никак полезно за организма.

Тя може да бъде използвана много успешно в борбата с брадавиците. Необходимо е само засегнатата зона да бъде наложена с вътрешната страна на кората – след серия от компреси брадавиците изчезват.

Съдържащите се в банановата кора ензими и масла са идеални за успокояване на кожни наранявания, екземи, изгаряния и ухапвания от насекоми. Корите могат да намерят място и в домакинството. Те са идеална естествена тор както за саксийните растения, така и за насажденията в градината.

За целта корите трябва да се накълцат и да престоят във вода. Смлени в блендер пък, банановите кори се превръщат в идеалното средство за почистване на сребърни прибори и бижута. С тяхна помощ ще си спестим много търкане, както и немалко средства за скъпи и недоказани препарати.

Ето и още някои полезни употреби на банановата кора в дома, публикувани в zdraveikrasota.bg.

Излъскайте обувките: натъркването на бананова кора върху обувките ще ги накара веднага да заблестят.
Почистете среброто: излъскайте вилици, ножове и лъжици, докато започнат да блестят.

Хвърлете я в купчина тор: ако имате купчина от органичен компост, бананите са от голяма полза за него.

Репелент за листни въшки: нарежете на малки парчета банановата кора и я заровете до розови или други подобни храсти. Това ще помогне за предотвратяване на често срещани болести по растенията.
Привлича пеперуди: ако обичате да се радвате на пеперуди в градината, не се колебайте да посипете навред с бананови кори; те обичат сладката миризма!

Почистете листата на растенията: натъркайте листата на растенията с вътрешността на банановата кора, за да ги поддържате чисти и красиви.
Капан за молци: точно като пеперудите, молците са привлечени от сладкия аромат на корите на бананите.

Помага да запазите месото сочно: действа най-добре за пилешки гърди, преди да ги сготвите в тенджера или да ги изпечете.

Привлича птиците: птиците обичат сладкия вкус на бананите. Оставете кора върху перваза на прозореца, градина, балкон или друго място, където те могат лесно да достигнат.
Избелване на зъби: натърквайте банановата кора (вътрешната част) върху зъбите редовно, за да са по-бели.

Маска за лице: хранителните вещества в една бананова кора предлагат ензими, които придават много по-здрав вид на кожата. Измийте лицето с неутрален сапун. Нанесете кората върху цялото лице и оставете да изсъхне, след което изплакнете с хладка вода.

За намаляване на дразнене и сърбежи: ако сте ухапани от комар или мравка, оставете бананова кора върху ухапаното място в продължение на няколко минути. Можете да я използвате и в случаи на леки ожулвания или против отровен бръшлян или отровен дъб.

Като храна: в азиатската кухня те се консумират както сурови, така и сготвени. Можете да откриете интересни и вкусни рецепти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаeте ли за 4-те най-силни енергийни центъра в България. Непременно ги посетете
Next: Съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е в беда. Постъпката му заслужава адмирации

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.