Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е в беда. Постъпката му заслужава адмирации
  • Новини

Съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е в беда. Постъпката му заслужава адмирации

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
ttiastmsamtkastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Отвличане…Чие лице не се сгърчва от отвращение и негодувание към похитителите! Без значение, какви са техните мотиви…

А ако се касае за отвличане на дете?… Децата са толкова малки, на практика безпомощни за каквато и да е съпротива…

Те могат само да се страхуват и да плачат… Само си представете какво чувства едно 3 годишно дете, попаднало в ръцете на непознат мъж…

Къде са мама и татко, баба и дядо, защо този човек го изтръгва така безцеремонно от добре познатата му атмосфера на обич?…

И какво ще последва сега – в малкото сърчице постепенно пропълзява ужас. За един такъв случай на отвличане, но със щастлива развръзка, ще ви разкажем сега.

Герой се оказва шофьорът на автобус Тим Уатсън (вижте на снимката спокойното му интелигентно и решително лице, седнал зад волана!) Винаги добре информиран за текущите събития по радиото в автобуса, той чува, че 3-годишно момченце с червени чорапки е било отвлечено от библиотека в Сан Франциско.

Дадени са и подробности за външния вид на похитителя… Самият баща на две деца, Тим проявява прозорливост и находчивост, когато чува тих детски плач и забелязва в огледалото за обратно виждане, мъж, стиснал здраво разтроено момченце в ръцете си… Това го усъмнява и той решава да провери подозренията си, но така, че да не изплаши евентуалния похитител, който може да се окаже въоръжен и опасен…

Затова Тим спира автобуса и се преструва, че търси някаква изгубена раница между седалките… Така постепенно достига до последната седалка и разпознава по описанието отвлеченото дете и неговия похитител.

„Театралното представление“ пред нищо неподозиращите пътници продължава – Тим се връща невъзмутимо на мястото си и подкарва уверено автобуса, успявайки тайно – по GSM-а – да уведоми полицията за проблема.

Разбира се, са нащрек полицаите са нащрек и реагират адекватно – на следващата спирка те причакват автобуса и арестуват безпроблемно похитителя… Момчето е спасено и попада скоро в прегръдките на своите родители.

Така добре информираният и бдителен шофьор Тим Уатсън се превръща неволно в герой! Изводът е, хора, бъдете бдителни като Тим навсякъде, където и да сте, за да предотвратявате възможни престъпления! Призоваваме и нашите шофьори се вземат поука от историята и да бъдат подготвени да окажат първа помощ, ако има такава нужда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Банановите кори имат широко приложение, затова не ги изхвърляйте
Next: Чували ли сте за таен тунел, който прекосява България: Мистерията е разбулена

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.