Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за таен тунел, който прекосява България: Мистерията е разбулена
  • Новини

Чували ли сте за таен тунел, който прекосява България: Мистерията е разбулена

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
ttastuastlastasktas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Доц. Ангел Калинов дълги години оглавява катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.

След като се пенсионира обаче той се посвещава на страстта си – радиестезията.

Именно той разкрива мистерията на огромния таен тунел, който прекосява цяла България.

По думите му, тунелът е широк седем метра, а в него спокойно може да се язди кон.
Сведенията му са лично събрани, защото той твърди, че е влизал в тунела. Един от входовете се намира в параклиса „Св. Димитър“ до Асеновата крепост. Според Калинов, тунелът минава под Балкана, край крепостта в Арчар, под река Дунав и стига до Румъния.

Освен това той разкрива, че под цялата страна има мрежа от тунели, които на този етап не са достъпни за хората,
защото са много опасни.

Родопите например са „прорязани“ от множество подземни коридори.

Има сведения, че Александър Македонски е подарил златна колесница на светилището на Белинташ.

Калинов разкрива, че тунелите са изградени от траките и свързват различни техни светилища и градове.

В момента на повечето от тези места има изградени български манастири или населени места, а повечето от входовете на тунелите са затрупани.

КАЛИНОВ РАЗКАЗВА, ЧЕ В ТУНЕЛИТЕ ИМА ИЗГРАДЕНИ ПЕЩЕРИ.

В тях се помещават най-различни съкровища, както тракийски, така и крити от хайдутите скъпоценности.

В Пловдив също има тунели, които водят до големия таен тунел. Освен това в тунелите е минавала минерална вода, идваща от Родопите.

По-възрастните пловдивчани помнят за минерален извор на Бунарджика, който е пресъхнал през 1928 година. /Става дума за едно от седемте тепета на българския град Пловдив. Официалното име Хълм на освободителите не се ползва, а освен като Бунарджика, хълмът е популярен и като Альоша./

Доц. Калинов е убеден, че тунелите скоро ще бъдат направени публично достояние, когато се намери безопасен начин да се проникне в тях и да се разкрие какво точно съдържат пещерите им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е в беда. Постъпката му заслужава адмирации
Next: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.