Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за тибетската гъба? Бас държа, че не знаете, че от нея произлиза ферментиралата напитка, наречена кефир
  • Новини

Чували ли сте за тибетската гъба? Бас държа, че не знаете, че от нея произлиза ферментиралата напитка, наречена кефир

Иван Димитров Пешев май 15, 2023
tibettiasitkasotast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кефирни зърна, Снежен лотос, Талай, Тибетска гъба, Напитката на пророка, Йогурт гъба, Булгарос са само част от имената на една и съща комбинация от бактерии и дрожди в съчетание с протеини, захари и липиди.

Около нея има много загадки и все още никой със сигурност не е потвърдил откъде започва употребата и разпространението й. Прието е субстанцията да се нарича Тибетска гъба, а получената от нея ферментирала напитка – Кефир. Смята се, че тибетските гъби произхождат от Кавказките планини, а по други предположения – от Тибет. Легендата разказва, че който пиел кефирно мляко щял да бъде здрав, строен и силен до края на живота си.

В началото на XIX век рускинята Ирина Сакхарова запознава Русия за първи път с лечебните свойства на тибетската гъба. На 85-годишна възраст тя получава благодарствено писмо от министъра на хранителната промишленост на СССР за приноса си.

Тогава се разпалва научният интерес към мистичните зрънца. Нобеловият лауреат Иля Мечников научно доказва, че кефирът е най-доброто средство за пречистване на стомашно – чревния тракт, справяйки се безупречно с инфекции, гниене и натрупване на нечистотии. Според него тази напитка е способна да удължи продължителността на живота и да възтанови напълно баланса в организма.

За разлика от обикновеното кисело мляко, кефирът притежава около 30 различни вида пробиотици. Част от тях са:
Leuconostoc Cremoris
Произвежда млечна киселина, която подобрява перисталтиката на дванадесетопръстника, тънките черва и дебелото черво, както и оцетна киселина, която увеличава киселинността в червата и ограничава размножаването на вредни бактерии.
Lactobacillus Plantarum
Произвежда plantaricin, който предотвратява размножаването на „лошите“ микроорганизми.
Lactobacillus Casei
Намалява лактозната нетолерантност, ограничава гниенето в червата, чрез което контролира интоксикацията на целия организъм. Засилва имунитета.

Streptococcus Lactis и Streptococcus Diacelilactis

Частично хидролизират млечните протеини и увеличават усвояемостта на млякото. Подобряват храносмилането и спират размножаването на опасни микроогранизми.

Strepococcus Cremoris

Има същите свойства като Streptococcus Lactis и Streptococcus Diacelilactis, но е много по-резистентен към вируси, които паразитират бактерии (бактериофаги).

Къде да намерим кефирни зърна? Можете да се сдобиете с тях като си ги поръчате онлайн от чужбина или като потърсите хора, които си ги отглеждат.

Как да си направим кефир в домашни условия? Най-хубавото е, че приготвянето на тази напитка не изисква усилия. Това, което трябва да направите е да сложите зрънцата в стъклен съд, да залеете с мляко (3/4 от съда) и да изчакате 24 часа. За хората, които не консумират млечни продукти също имаме добра новина – гъбата ферментира и в соево мляко, и в сок, та дори и във вода. Експериментирайте!

• Кефирът е богат на B7, B9, B12, K2, калций, магнезий, форсор.
• Понижава „лошия“ холестерола
• Регулира кръвното налягане
• Забавя стареенето
• Подпомага храносмилането
• Лекува черния дроб, жлъчката, бъбреците, панкреаса, далака, пикочните канали, стомаха, тънките и дебелите черва
• Предотвратява развитието на тумори
• Има противовъзпалително действие
• Засилва имунната система

За да не убиете ценните бактерии, забравете за метала. Можете да замените приборите с пластмасови, дървени или керамични.

Как да си отгледаме млечна тибетска гъба? За да не възпрепятствате естествения растеж на гъбата, ви препоръчваме да не я изплаквате. Кефирните зърна обичат постоянните и умерени температури. Приготвяйки рецептата за кефир ежедневно, вие осигурявате растеж на зрънцата. Дрождите и бактериите на гъбата варират в зависимост от течността, с която я заливате. Тя може да ферментира във всякакъв захарен разтвор, но има нужда от легулярно захранване с лактоза, за да расте. Съществуват и водни кефирни зърна (японски кристали), които обаче не могат да виреят в млечна среда. Те са подходящи само за вегански напитки.

Ако зрънцата увеличават обема си, но не и броя си, означава, че са се слепнали и се е нарушила абсорбацията на нутриенти. Просто ги разделете с пръсти и готово! Вече сте готови да ги споделяте, с когото пожелаете!

Как да съхраняваме тибетската гъба?

– В млечен разтвор – поставете зрънцата в буркан и добавете мляко. Погрижете се бурканът да не е запечатан, за да могат зърната да дишат. Поставете съда в хладилника и сменяйте течността на всеки 7 дена. Ниските температури спират растежа на зърната.

– Замразени – измийте зърната със студена преварена вода, подсушете ги и ги оставете да изсъхнат за няколко дена. Когато придобият лек жълтеникав цвят, поръсете ги със сухо мляко на прах и ги замразете. Можете да ги съхранявате по този начин до година и половина. Когато пожелаете пак да ги използвате, не пийте първите наколко проби кефир. Зърната имат нужда от време, за да се приведат в активност.

Представяме ви и една лесна рецепта за триседмично пречистване на стомашно – чревната флора. Нужни са ви кефир и ленено брашно:

1. I седмица – 1 с.л. ленено брашно в 100 мл. кефир
2. II седмица – 2 с.л. ленено брашно в 100 мл. кефир
3. III седмица – 3 с.л. ленено брашно в 150 мл. Кефир

*можете да замените брашното със смляно на момента ленено семе

Приемайте напитката вместо закуска. Не правете пречистването повече от един път в годината, защото действието му е много интензивно! Най-добре е да се направи един курс през пролетта, за да сте максимално тонизирани през лятото. Тогава настъпват и естествените очистителни процеси на нашите тела в отговор на тежките храни, които сме консумирали през зимата. Пожелаваме ви успех!

„Единственият път към познанието е опитът.“

– Албърт Айнщайн

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чесън под възглавницата: Изглежда просто, но е доказано решение на много здравословни проблеми
Next: Дават голяма добавка към пенсиите! Ето кои пенсионери ще я получат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Силвия Лулчева с разтърсваща изповед: Гладувах заради мъж, а тежка болест ми отне…
  • Трагедия в Марица! 10-г. дете се удави, братчето и сестричката изчезнаха във водите
  • Природата полудя! Градушка като лешник удари част от България, другаде хвърчат снежинки 😲❄️
  • Две коли на партията на Пеевски са атакувани 😲🔥
  • Почина оперният певец Николай Иванов 40 дни след загубата на съпругата си: Две деца остават сирачета 😰
  • Йорданка Христова: Мъжът ми ме удари толкова силно, че носът ми е крив оттогава
  • Цирк по БНТ: Изгониха кандидат за президент от ефира, той към водещите: „Анатемосвам ви“
  • Доц. Андрей Атанасов от СУ е убитият мъж в метрото
  • Публикация отпреди седем години на 45-годишната Таня Митева , която загуби живота си при трагичния инцидент в Пловдив, отново привлече вниманието
  • Истината лъсна: Румен Петков се оказа баща на щангитската Румяна от „Фермата“!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.