Живея и работя като медицинска сестра в Германия: Направих правилния избор

Oт година и половина живея и работя като медицинска сестра в Германия. Въпреки че имам добри познания по английски език, реших да започна да уча немски и да дойда тук. Германия много ми харесва като държава и смятам, че съм направила правилния избор. Намирам германците за много възпитани и толерантни хора, особено към многобройните чужденци, които живеят тук със своите собствени обичай, религии, култури и езици.

А тук живеят и работят хора от цял свят – Турция (най-много емигранти), Италия, Полша, Испания, Индия, Тайланд, Гватемала, Сомалия, Мароко, Йордания, Русия, Сърбия, Албания и много, много други, бели и черни, образовани и необразовани. Ние – българите и румънците, за съжаление сме още много малко. Германия има прекрасна и добре поддържана природа.

Тук можеш да видиш сърнички до населеното място, а в населените места – диви зайчета, патици и лебеди, които плуват в реката. Хората по улиците и магазините са спокойни и дружелюбни. Когато се разминеш с непознат, често те поздравяват.
Толерантни и усмихнати, не знам откъде идва това възпитание- от семейството, от църквата или може би от спокойствието, че всичко им е подредено и чисто, и не се чудят всеки месец как да свържат двата края.

Работата в болниците доста се различава от тази в България и то не само по заплащането. Отношението между сестрите и лекарите е много добро, тук лекарите се отнасят с уважение и професионализъм към медицинските сестри.

Лекарите и сестрите всъщност са две самостоятелни звена, които работят заедно в интерес на пациента. В България има немалко лекари, които си мислят, че са нещо изключително и се отнасят лошо към сестрите, санитарите, дори си позволяват да се държат така и с пациентите и с техните близки.

Работила съм и с много добри и възпитани лекари, не слагам всички под общ знаменател, но първите, за съжаление преобладават. Отделно от това, здравната система в България предоставя големи възможности за корупция.
Тук работата също е много, както и в България, но е достойно заплатена. Сестрите и лекарите се отнасят с уважение едни към други и не съществува никакво враждебно, надменно или пренебрежително отношение към сестринския персонал, всеки си изпълнява собствените задължения и си получава заплатата, която отговаря на неговото образование.

Старшите сестри работят наравно с другите сестри, те са включени в същия работен график, не се надуват, не си придават важности, не се държат надменно с колежките си (моля да ме извинят старшите в България, които са възпитани и добри, има и такива, но са рядкост – и все пак ги има). Ако се наложи да правят график на сестрите, старшите сестри тук идват в специални часове на работа, по нищо не можеш да познаеш, за разлика от България, че това е старшата сестра. Напротив, тя е усмихната, възпитана и любезна, защото с нищо не е повече от другите!

Аз много съм се чудила още докато бях в България кой им позволява на тези български старши само да се занимават с разпореждане и командване, вместо да се впрегнат в работа, така всяко отделение ще има по още една сестра и недостигът на сестри ще е по-малък. Дори им се дава правото да разпределят парите от пътеките и да добавят някакви стотинки към оскъдните заплати на сестрите.

Ние имаме една хубава българска поговорка- „Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава“. Така че системата е виновна, че позволява на старшите вместо да се трудят, да взимат заплата и да надзирават сестрите, като последните имат достатъчно професионален опит зад гърба си и изграден професионализъм.
Германските сестри са компетентни както в работата си, така и в теоретичната си подготовка. Тук детски профил сестра може да работи и с деца, и с възрастни, докато общ профил сестра няма право да работи в детско отделение. В отделенията за възрастни се полага добра храна, кафе, чай, сметана, мляко, вода, като това се заплаща от здравната каса.

Здравните каси са много на брой и може да се сменят. Когато дойде здравно неосигурен пациент не се изпада в паника и негодуване, че този пациент ще „изчерпи“ парите от здравната каса. Също така на тежко болните се полагат памперси, прибори за бръснене, пособия за къпане.

В детските отделения също се полагат памперси, мляко, шишета и биберони за бебетата. Отношението към пациентите и техните близки е изключително добро от страна, както на лекарите, така и на медицинските сестри. Посещението на пациентите е позволено от 8.00 до 19.00 и през цялото време има близки на болния. В това отношение мисля, че в България много се нарушават правата на пациентите, но това е друга и дълга, дълга тема.

Тук съществува една практика, която я няма в България – има фирми, които наемат сестри (и други професии също) и ги пращат на работа в някое отделение, когато няма достатъчно персонал. Например в някоя клиника, дадена сестра се е разболяла и има недостиг. Към тези фирми човек може да кандидатства, назначават го, нарича се Мini Job, заплащането е на час.

Например, аз съм назначена на постоянно място в болница и си взимам заплата, която се облага нормално с данъци. Когато работя към такава фирма изкараните от мен пари до 450 евро на месец не се облагат с никакви данъци. Това важи за всички професии. Облага ти се само първата заплата, а тази Mini Job, на която горния праг е 450 евро не се облага с никакви данъци. За да работя към тази фирма си казвам почивните дни и те ми се обаждат и ме питат искам ли да дам дежурство някъде. Така човек може да работи през 2-3 от почивните си дни, ако има желание.

Ако нямаш желание някой месец за допълнителна работа просто казваш и не работиш. Примерното заплащане на сестра за час е 13-14 евро, а аз в България съм работила за 14-15 евро цял ден (около 8 часа).
Що отнася до българските болниците, спoред мен трябва да има яснота колко пари са изкарани по клинични пътеки и да се разпределят правилно за лекари – сестри – санитари, трябва да има законно установено, справедливо и честно съотношение, да бъде регламентирано. Трябва да се знае колко са разходите за ток, вода, парно, лекарства, да има прозрачност и съответно да се плащат редовно сметките на болниците.

Главните лекари удържат на отделенията пари за консумативи и сметки наизуст, без самите отделения да имат отделни електромери, водомери, топломери. Понякога се съобщават цени на сметките на едно отделение, колкото е сигурно сумата на цялата болница и по този начин се присвояват много пари, от тези които ги разпределят, след което изобщо не плащат сметките и лекарствата на болницата, а присвояват парите и така болниците задлъжняват и са на червено.
Трябва всичко да бъде регламентирано и прозрачно. Оттук трябва да се започне в болниците – от контрола на парите по клиничните пътеки. Това да няма контрол е равносилно на това майката и таткото да си взимат заплатите, да си харчат за себе си и да оставят децата гладни и без дрехи. Това правят с лекарите, сестрите и санитарите тези, на които им се дава да разпределят парите от Здравната каса.