Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Велик трик: Има начин да изпечете чушки, без чушкопек и без миризма
  • Новини

Велик трик: Има начин да изпечете чушки, без чушкопек и без миризма

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
vevedastastasdasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сигурно почти няма българин, който да не обича вкусни печени чушчици, мариновани с чесън например. Само като се сетим за тях и мигновено огладняваме.

Няма спор обаче, че самият процес на печене не е от най-лесните.

С чушкопек ни е нужен сигурно цял ден, за да изпечем чушките една по една (или по три, зависи от модела чушкопек, който имаме), а във фурната пък има опасност да ги изгорим или да не ги изпечем съвсем равномерно.

Съществува обаче един трик, благодарение на който хем можете да изпечете много чушки наведнъж, хем няма да направите така, че ароматът от вашите чушки да се разнесе из целия квартал. Определено звучи като нещо, което бихте изпробвали, нали така?

Става въпрос за печене на чушки върху скарата на фурната, но не директно върху нея. Ето какво имаме предвид.

Всичко, от което се нуждаете, са няколко кламера. Разгънете ги така, че да станат като кукички и върху тях да закачите чушките.

След това преместете скарата на най-горния ред и закачете чушките да висят надолу. Задължително поставете обаче тавичка отдолу, за да може да събира течността, която капе от чушките.

Когато подредите всички чушки, включете фурната на 250 градуса и наблюдавайте чушките, за да разберете кога са готови. Можете да ги извадите, когато люспите започнат да стават златисти и да се отделят сами.

Този трик за печене има много положителни страни. На първо място е количеството чушки, което можете да опечете наведнъж. На второ: миризмата, макар и наистина много приятна, остава само в дома ни, а не се разнася по улиците, където всеки да разбере какво сме готвили.

И на трето: така закачени, чушките няма опасност да изгорят, защото не се допират до никакви повърхности, а просто висят във въздуха.

А вие приготвихте ли си такава зимнина?

Ако все още не сте и това начинание тепърва ви предстои, можете да опитате нашия полезен трик.
Ще се радваме да споделите резултати след това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момиче написа писмо на починалия си баща: След 6 години той й отговори от отвъдното
Next: Цял живот сме варили картофите грешно, а стават само за 5 минути

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.