Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да късате листата на доматите и защо е необходимо да правите това за добра реколта?
  • Новини

Как да късате листата на доматите и защо е необходимо да правите това за добра реколта?

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
dasdoasdmsikasroasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Правилната грижа за доматите ви гарантира отлична реколта

При отглеждането на домати е необходимо да знаете някои тънкости, иначе реколтата може да бъде погубена още през първата половина на лятото.

Едно от условията за получаване на обилна реколта е късането на листата. Но защо и как да го правите?

В почвата обитават маса вредни микроорганизми, които провокират развитието на болести. Ако долните листа са в контакт със земята, тогава болестта бързо ще обхване целия храст, поради което ще трябва да се премахне от градината. За да не се случи това, те трябва да бъдат откъснати веднага след засаждането на разсада в градината.

Растежът на зелената маса изисква сили, които могат да бъдат насочени в друга посока – формирането на плодове. Колкото по-малко са листата, толкова по-бързо ще се развият, узряват плодовете.

Доматите обичат влагата, но във влажна среда болестите и вредителите се размножават интензивно, така че по време на поливане е нежелателно водата да попада върху зелената маса. Ако премахнете най-долните листа, тогава поливането ще бъде по-лесно.

Влагата, абсорбирана от доматите, има тенденция да се изпарява от повърхността на листата. Колкото повече са те, толкова повече влага се изпарява от доматите, поради което трябва да поливате зеленчуците по-често и по-обилно.

Циркулацията на въздуха ви позволява да предпазите доматите от гъбични заболявания, но ако има твърде много зеленина, тогава въздухът трудно прониква в растението.

Разбира се, оставянето само на стъблото е неправилно, тъй като зелената маса участва в процеса на фотосинтеза, тя абсорбира някои полезни вещества и влага от въздуха. Без тях растението просто не може да расте.

Кои листа трябва да махнете ?Отстранете най-долните, разположени до самата земя, пожълтелите и повредените от вредители.

Листата в средата на храста, сгъстяват растението.

Късането на излишната зеленина от доматите трябва да е сутрин при сухо време. Това не нарушава сокодвижението, а също така предотвратявате разпространението на болестта.

На всяко растение оставете по два листа минимум. Късайте ги нагоре. Ако ги откъснете надолу, можете да повредите храста.

Вижте още: Мини банички със зелен лук – невероятно вкусни

Правилната грижа за доматите и навременното лечение на болестите ще ви позволи да получите богата реколта от сочни зеленчуци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казаха как можете да получите пенсия 5 години преди да се пенсионирате
Next: Тази жена от Павликени захвърли бастуна след 5 бани в минералната вода на този град

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.