Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На вид – разкош, на вкус – не точно, вече гледам три пъти, преди да посегна към тиквичките! Ето какво трябва да знаем
  • Новини

На вид – разкош, на вкус – не точно, вече гледам три пъти, преди да посегна към тиквичките! Ето какво трябва да знаем

Иван Димитров Пешев май 17, 2023
razzskdasdasosiasr.png

Най-накрая настъпи дългоочакваният  сезон на тиквичките . Феновете на този зеленчук не сядат на вечеря, без да са приготвили нещо специално от тиквички.

 

Ястията от тиквички  украсяват всяка трапеза, но за да се възползваме максимално от техните качества, всеки домакиня трябва да знае  как да избера  най-висококачествените и вкусни тиквички.

Когато купувате тиквички, винаги бъдете бдителни, за да сте сигурни, че са добре узрели .

 

Трябва да знаете, че е най-добре да ги използвате сурови . Не избирайте големи тиквички. Най- оптималната дължина на тиквичката е 12-20 см, а оптималното тегло – 100-200 г.

Степента на зрялост на зеленчука може да се определи от неговата  кора .

 

Тя не трябва да бъде дебела, най-често това е индикация, че тиквичката е презряла . Върху кората не трябва да има увредени места , трябва да е равномерна и гладка .

 

Ако по нея има смачкани места или малки драскотини, най-добре не я взимайте! Поради факта, че кората на тиквичките е доста деликатна , дори и незначителните щети може да доведе до бързо разваляне на зеленчука.

 

Най-добре е да използвате тиквичките в периода от май до юли, тъй като по това време те са най-полезни.

 

Тиквичките трябва да се съхраняват увити в полиетиленови торбички  в хладилника.

 

Трябва да ги измиете непосредствено преди употреба , но не и преди да ги сложите в хладилника.  Максималният срок на годност на тиквичките е една седмица.

Бъдете наблюдателни и внимателни – така винаги ще имате на трапезата си най-доброто!

Continue Reading

Previous: Голяма изненада за пенсионерите! Ето какви са условията
Next: Радостна вест: Пенсиите ще бъдат увеличени със значителна сума

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.