Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Купиха къща за 130 000 евро и намериха голямо състояние в буркани за сладко
  • Новини

Купиха къща за 130 000 евро и намериха голямо състояние в буркани за сладко

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
bruasraksrkasrasir.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Когато градската управа на френския град Морез, малък индустриален град в долината Юра, се заела да реставрира и обзаведе старата сграда, нямала представа каква изненада ги очаква.

А именно в една от стаите, в задната част на прашния рафт, работниците първо намериха три буркана с конфитюр с пет златни кюлчета и повече от хиляда златни монети. По-късно стойността им беше оценена на около 500 000 евро, пише Guardian.

И това обаче не бил краят, защото след това се натъкнали на заключена каса, скрита зад кашоните, в която открили златна монета на стойност до 150 000 евро.

Кметът Лорен Петит каза, че четирима братя и сестри без деца са живели в триетажната сграда в центъра на града, където са открити златни монети на стойност 650 000 евро.

Последният от тях почина на около 90 години, след което техен роднина предложи да продаде сградата на градската управа за 130 000 евро.

Администрацията на Морез се съгласи с това, като се има предвид, че вече са започнали изпълнението на плана за закупуване и възстановяване на стари сгради, всичко с цел привличане на млади семейства в града.

– Къщата беше пълна с предмети и мебели. Няколко поколения са живели в него и не са изхвърлили нищо. Пазеха всичко и живееха пестеливо. Разбрахме се, че ще купим сградата такава, каквато беше, и постепенно сами ще изпразним съдържанието й – каза Пети.

Като се има предвид, че Morez, който се намира близо до швейцарската граница, някога е бил известен с производството на часовници и очила, служителите на градската администрация искаха да проверят дали има предмети от историческо значение.

– Три буркана, пълни със златни кюлчета, стояха зад много други предмети на рафта. Когато ги видяхме, бяхме изумени.

Никой от нас не беше държал такова злато. Виждал съм златни кюлчета само на снимки и си помислих, че трябва да са големи. Тези, които намерихме обаче бяха малки и тежаха около един килограм.

Те са с размерите на кутия цигари, обясни Петит миналата година, когато откриха тази голяма изненада.

Тогава той обяви, че намерените пари ще бъдат изразходвани по специален обществен проект.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Терапия за доматите с йод и чесън: Това е начинът да опазим реколтата и да съберем очите на комшиите
Next: Бананите са любим плод на много хора, но какво се случва с храносмилането, ако ги ядем? Ще се изненадате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.