Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Третокласник се разплака след прочитането на писмо, намерено в река Марица
  • Новини

Третокласник се разплака след прочитането на писмо, намерено в река Марица

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
treastsaotoastkast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една изумителна история, която ни напомня, че в реалния живот се случват истински чудеса, понякога по-завладяващи и емоционални дори от холивудски филм. В центъра на вниманието стои деветгодишно момче с огромно сърце.

Ето краткото разказване за историята:

Преди шест години, бутилка с писмо бе хвърлена в река Марица, между стария и новия мост в Свиленград. Този необичаен находка попада в ръцете на деветгодишния Ивелин Георгиев, който заедно със семейството си отива на пикник край реката в една слънчева неделя.

„Започнах да събирам изхвърлените пластмасови бутилки и внезапно забелязах, че в една от тях има свитък хартия“, разказва Ивелин, ученик от трети клас в СУ „Д-р Петър Берон“.

Изненадващо се оказва, че в бутилката има писмо, чийто текст е запазен доста добре и лесно четим. В него се изразява молба за помощ от страна на седемгодишния Добромир, който е сериозно болен, а родителите му са безработни и изключително бедни.

Писмото е написано от бабата на детето, Елена Димчева, която е посочила точния адрес – село Мирово, община Чирпан, както и телефон за контакт.

В писмото се споменава и годината, в която е било изпратено в бутилка по река Марица – 2015 година.

Тази трогателна история разтърсва Ивелин и неговите близки, които решават да се ангажират със съдбата на болния малчуган. Въпреки неуспешния опит да се свържат с бабата на посочения телефон, разбират, че тя е сменила номера си.

„Тогава решихме да се свържем с кмета на село Мирово, надявайки се, че той ще може да ни предостави информация“, споделя Ангел Дойчев, един от семейството.

Кметът си спомни за случая и обяви, че всичко вече е наред. Добромир, който вече е на 13 години, е жив и здрав, а родителите му са си намерили работа.

Също така, 73-годишната баба Елена, която е изпратила писмото в бутилка по река Марица, е жива и здрава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба ми даде своя съвет за подхранване на доматите, който приех и изобщо не съжалявам
Next: Кои уреди са най-големите енергийни консуматори и как да ги намалим

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.