Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Служебното правителство: Ето какво ще става с пенсиите на българите
  • Новини

Служебното правителство: Ето какво ще става с пенсиите на българите

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
gsdgsdysdysdhsdtsdt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В близките години ще се наблюдава постоянно увеличение на пенсиите. Дългосрочната бюджетна прогноза за държавната пенсионна система е разработена в съответствие с текущото законодателство за пенсиите към 1 април 2023 г. и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Това се посочва в съответния документ.

Прогнозите сочат, че българската пенсионна система ще се изправи пред сериозни предизвикателства в демографско отношение. Проекциите на Националния статистически институт и на Евростат показват, че населението на страната ще продължи да намалява, а възрастовата му структура ще се влоши.

Според Конвергентната програма на България за периода 2023-2026 г., публикувана от Министерството на финансите, следните фактори ще оказват най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България:

Демографските промени, изразени чрез коефициента на възрастова зависимост.
Условията за пенсиониране, изразени чрез вътрешносистемния коефициент на зависимост.
„Щедростта“ на публичната пенсионна схема, изразена чрез коефициента на заместване на дохода.

Прогнозира се значително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. През 2021 г., на всяки 100 лица във възраст между 15 и 64 години, имаше 34 лица на възраст над 65 години. През 2070 г., този брой ще се увеличи до 54 на 100 лица.

Населението в работоспособна възраст ще намалява, като дялът му от общото население в България ще спадне от около 64% на около 57%. Същевременно, дялът на възрастното население (65+) ще нарасне от около 22% през 2021 г. до 30% през 2070 година.

Конвергентната програма предвижда увеличение на пенсиите през следващите години по следния начин:

През 2023 г., пенсиите за трудова дейност, изплатени до 31 декември 2022 г., както и пенсиите, свързани с други видове дейност, се предвижда да се актуализират от 1 юли 2023 г. с 12,0% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 1,147 милиарда лева.
През 2024 г., пенсиите се предвижда да се актуализират от 1 юли 2024 г. с 9,6% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 1,010 милиарда лева.
През 2025 г., пенсиите ще се увеличат с 7,6% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 816 милиона лева.
През 2026 г., пенсиите за трудова дейност, изплатени до 31 декември 2025 г., както и пенсиите, свързани с други видове дейност, се предвижда да се актуализират от 1 юли 2026 г. с 5,4% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 681,3 милиона лева.

Максималният размер на една или повече пенсии, получавани през периода 2023-2026 г., остава 3 400 лева (в сила от 1 октомври 2022 г.), като това се прилага за всички пенсии, независимо от датата на получаване.

През периода 2023-2026 г., размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на социалната пенсия за старост и свързаните с тях пенсии и допълнения, ще се увеличават съгласно процентите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, като това влиза в сила от 1 юли.

Относно заплатите, които осигуряват пенсиите, в референтната средносрочна програма разходите за пенсии и допълнения остават в рамките от 10,4% до 11,0% от БВП. Следователно, вследствие на горепосочените допускания за 2023 г., разходите за пенсии по бюджета на Държавното осигурително учреждение нарастват с 3,657 милиарда лева спрямо закона за 2022 г.

През 2024 г., 2025 г. и 2026 г., нарастването на разходите за пенсии по бюджета на Държавното осигурително учреждение спрямо предходната година е съответно 2,145 милиарда лева, 1,812 милиарда лева и 1,481 милиарда лева.

Фискалният натиск върху държавната пенсионна система е най-силен в началото на периода поради промените в размерите на пенсиите, приети с измененията в Закона за бюджета на Държавното осигурително учреждение за 2022 г., които довеждат до значително подобрение на тяхната адекватност.

В дългосрочен план, ефектът от застаряването на населението и очакваното по-дълго продължителност на живота ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заместване на дохода от първия стълб за лицата, които са осигурявали и в двата стълба.

Бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи в голяма степен от коефициента на заместване, постигнат от втория стълб, тъй като лицата, които се осигуряват в двата стълба, ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, според програмата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една съставка кара мушкато, хортензии и бегонии да избухнат в цвят – ще имате най-красивата градина
Next: Жена се подиграва на възрастния си баща за евтин медальон, който той й подарил, отваря го години след смъртта му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.