Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това са изчезналите български имена. Кога за последно сте чували да наричат някого с тях
  • Новини

Това са изчезналите български имена. Кога за последно сте чували да наричат някого с тях

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
bgggimnensandmasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изчезналите български имена на жените. Кога за последно сте чували да наричат някого Шепердана? А жена на име Чурица или Орда да сте срещали скоро? Днес ще си припомним някои от изчезналите български имена, съществували преди около 130 години.

Връщаме се назад във времето чрез безценния Речник на българския език на Найден Геров.

В него големият ни езиковед, общественик и фолклорист събира думи, изрази, гатанки, поговорки, пословици, песни и дори клетви, които е записвал в продължение на няколко десетилетия.

Първият том на изданието, чието пълно име е Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров, излиза от печат през 1885 г.

Две години по-късно на бял свят се появява и вторият. През 1899 г., когато е отпечатан третият том, неговият създател Найден Геров вече е тежко болен. След смъртта му – през 1901 г. и 1904 г. са издадени още два тома на речника, в който Геров е събрал изключително ценна информация.

Делото му продължава неговият племенник Тодор Панчев, който издава последен, шести том – допълнение към труда на чичо си.Една част от този толкова интересен и стойностен труд е посветен на “кръстните имена”.

Именно от тези страници Lifebites.bg почерпи информация и потърси изчезналите български имена. В текста, който четете, сме обърнали внимание на женските собствени имена. В неговото продължение ще намерите списък с изчезналите мъжки имена.

Обещаваме да потърсим и тези, които макар и вече да са истинска рядкост, все още се срещат на различни места в страната. В поредицата, посветена на българските имена, ще се опитаме да изясним и някои от причините за изчезването им.

Надяваме се с тези текстове да обогатим познанията ви за българското общество, такова каквото е било преди повече от век, и да запалим любопитството ви към тази част от историята на народа ни.
Ето и списъка* с изчезналите български имена за жени, които открихме в безценния речник на Найден Геров:

А
Анга, Анчя, Ата, Ангя

Б
Баца, Беда, Билина, Богя, Бока, Буза, Будимка, Благатка, Буда

В
Вака, Вакла, Вана, Вика, Виля, Вителенка, Влахина, Войдана, Войнка, Воскя, Вула

Г
Гелушя, Гилина, Гиола, Глигойра, Года, Голуба, Гоичя, Горголица, Гроза, Груда, Гутка, Гурлица, Гюмрия, Гъна

Д
Далчя, Дардана, Дрета, Дупка, Дулчна, Дуля, Дура, Душя, Дудена, Демия

Е
Евта, Ека, Евгеница

З
Зазуля, Завира, Зака, Зойца, Зура

И
Ика, Ила, Ихтина

К
Каравилка, Кавдивка, Катуна, Кекя, Керда, Кийка, Кинра, Киоса, Кира, Круна, Кона, Куйка, Кута

Л
Лака, Локсандра, Лисава

М
Малана, Мада, Малтичка, Манасия, Маника, Маникя, Маргара, Марушя, Мацелана, Махруда, Матруна, Маса, Масия, Минакия, Мичя, Моба, Мода, Моля, Момена, Моца, Моцка, Моща, Мрена

Н
Наза, Некя, Неранца, Никла, Нокя, Нута, Нуна, Няга

О
Обрания, Ована, Овчя, Орда

П
Пала, Палагия, Палакия, Палесана, Пандела, Пандура, Панта, Пачена, Пижя, Пиза, Понда, Проя, Прокония, Пула, Пуна

Р
Раба, Разделина, Ракя, Рама, Рана, Ренгия, Риза, Рипа, Ронса, Ройка

С
Сада, Сазда, Саздия, Салата, Салка, Севастакия, Севета, Сека, Седева, Совица, Слена, Сипана, Сина, Сентика, Сента, Села, Солуна, Сона, Соса, Снаса, Стевана, Стоядина, Струмника, Струна, Стреда, Суса

Т
Тага, Таза, Така, Тала, Телфа, Тема, Тима, Тоза, Тока, Тола, Толица, Томанка, Томаица, Тоница, Трена, Трендавина, Тръса, Тръсина, Туна

Ф
Фета, Фона, Фетка, Фрала

Ц
Цика, Цикона, Цоца, Цопка, Црена, Цръна, Црънка, Цръца

Ч
Чубра, Чиркашка, Чона, Чубрика, Чула, Чупа, Чура, Чурица, Чурка

Ш
Шепердана, Шотка, Шумка, Шуна, Шурка, Шурулийка, Шута

*Ако сред изброените имена откриете такива, които все още се срещат, моля, споделете наблюденията си като коментар под текста или на нашата Фейсбук страница.

Вследствие на читателски реакции от списъка ни отпаднаха иманата Агна, Будимка, Борка, Водица, Евросима, Зимба, Игна, Йорда, Маруда, Сена, Кона, Добрена, Хита, Фота, Фона, Модра, Дема, Воскресия, Йона, Бица, Левтерица, Перка, Кона, Костайка, Лиса, Селима, Смилка, Салина, Суска, Сема, Пана, Пъла, Гайтана, Гмитра, Черна, Чина, Уна и Никула. Благодарим за активността и споделените истории!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една лъжица и заспивам като пор – нищо не ме смущава, а на сутринта съм прероден човек
Next: Това е българската пещера, в която има най-много скъпоценни камъни, привлича търсачи на богатства

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.