Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Универсална тор за подхранване – 3 пъти на сезон и доматите се отрупват с плод
  • Новини

Универсална тор за подхранване – 3 пъти на сезон и доматите се отрупват с плод

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
tttaostoasmtasmtkas.png

Веднъж отидох на гости при съседката и тя ми показа реколтата си от домати .

 

Всяка клонка на растението беше гъсто осеяна с плодове, а храстите бяха доста силни и зелени.

 

В моята градина всичко е точно обратното – има много малко завръзи, цветовете са малки и повечето от тях окапват. Затова реших да разбера от съседката какво прави, за да постигне подобен резултат.

 

Тогава тя сподели с мен рецепта за универсално средство за подхранване , използването на която значително увеличава броя на завръзите, бори се добре с болестите, а също така служи и като добър тор за растежа на листата.

То може да се използва и за обработка на патладжани, чушки и краставици.

За да приготвите въпросния универсална тор , разредете 1-1,5 грама борна киселина в чаша гореща вода. За информация, борната киселина помага да се образуват плодове.

 

Добавете калиев перманганат към борната киселина, съвсем малко, на върха на ножа. Правилно приготвения разтвор трябва да е тъмн розов. Калиевият перманганат помага на растенията да издържат на различни заболявания.

Пригответе още една чаша мляко. Благодарение на млякото този разтвор ще се задържа много по-дълго на повърхността на доматите.

Нуждаете се още от 60 капки (това са 1,5 милилитра) йод за профилактика на заболявания.

И последният компонент е чаена лъжичка карбамид, който ще укрепи листата и ще им даде богат зелен цвят.

 

Смесете всички компоненти и ги разредете в 10 литра вода.

Най-добре е да обработвате листата на доматите с помощта на специална пръскачка. Като минимум тази процедура трябва да се изпълнява три пъти на сезон, но може да се прави и на всеки 10 дни. Сам по себе си разтворът е доста безопасен.

След пръскане всяко листо трябва да бъде добре навлажнено с разтвора.

Този тор е подходящ както за оранжерийни растения, така и за тези, които се засаждат в открита земя.

Тази година опитах рецептата на съседката. И само след седмица доматите ми бяха неузнаваеми! Цветовете станаха много по-големи, а листата придобиха естествен яркозелен цвят.

Сега мога уверено да ви препоръчам този метод.

Continue Reading

Previous: Какво се случва с тялото, ако спрем да ядем хляб всеки ден: 8 неочаквани промени
Next: Вече постоянно държа по 1 гъба за миене в хладилника и си реших най-големия проблем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.