Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Той реши да направи уникален подарък за съпругата си. Резултатът е забележителен
  • Новини

Той реши да направи уникален подарък за съпругата си. Резултатът е забележителен

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
safasktkasiyaskyoasiy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да направиш подарък на любимия човек е нещо, което правим непрекъснато. Пикът на тези прекрасни жестове е в моментите, когато отбелязваме годишнини, в деня на влюбените, в деня на жената и други.

 

Обикновено залагаме на традиционни и изпитани подаръци, но понякога, ако разчупим шаблона и прибегнем към по-различна тактика, резултатът може да надмине и най-големите ни очаквания.

 

Младият мъж от видеото е решил точно това. Той ще изненада любимата си с нещо колкото полезно, толкова и лесно за изпълнение, стига да имаме малко сръчност, необходимите машини за употреба в домашни условия и най-важното – нестандартно мислене. Практичният шезлонг, който мъжът сглобява с двете си ръце е прекрасен подарък за любимия му човек.

За направата му той използва най-обикновени и никому ненужни полиетиленови бидони,
които успява да преработи умело за нов,

много по-романтичен живот.

Вижте целия процес по създаването на този шезлонг,
който, направен от подръчни материали,

лесно се превръща в истинско бижу на двора или на балкона вкъщи.

 

 

Още свежи идеи за подарък:
Номер едно сред подаръците за 8 март винаги си остава парфюмът. В

днешно време именно парфюмът е най-често използваното украшение от жената. Дори за тези от вас, които разполагат с ограничен бюджет, не е оправдание да лишат дамата от желания подарък.

Вторият най-съкровен подарък за дамите за най-женския празник е, разбира се, бижуто. Висулка или пръстен (само внимавайте какъв е, че да не създадете погрешни очаквания), обеци, колие или гривна, такъв подарък няма как да не разтопи женското сърце.

Подарък номер три, който винаги впечатлява дамите, е хубавото бельо (всъщност то впечатлява и мъжете, няма какво да се залъгваме).

Но, уважаеми диваци, надяваме се разбирате, че бельото не е подходящ подарък за майките или бабите ви. В тази секция разнообразието е голямо и, за да подходите по-нестандартно, не се ограничавайте само със сутиен или бикини.

 

В края на краищата комплектите се произвеждат с точно определена цел. Хубавата сатенена нощница за идващите по-топли сезони също е подходящ подарък за дамата, която искате да зарадвате.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крава плакала дни и нощи за изгубеното си теле – тогава тя поглежда през портата и вижда невъобразимото
Next: Тайнствено находище цери невероятни болежки, за нула време изправя на крака хора със счупвания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.