Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • От опита на наши читатели: Как да отгледаме най-вкусните домати без химия
  • Новини

От опита на наши читатели: Как да отгледаме най-вкусните домати без химия

Иван Димитров Пешев май 23, 2023
dasdaskdaskdasidaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възможно ли е в градски условия да отгледаме фантастично вкусни домати и краставици? Отговорът е категорично „Да“ и е потвърден от читател на skafeto.com.

Той е отгледал отлична реколта от сортовете домат „Розов“ и „Биволско сърце“, както и краставици „Гергана“ и тип корнишон, при това без да използва никакви химикали за борба с вредители и изкуствени торове. Всичко това се случва в малката му градинка в столичния квартал „Княжево“.

Репортер на skafeto.com се убеди лично в отличните вкусови качества на зеленчуците. Контролно замерване пък показа средно тегло на доматите от 450 – 500 грама.

Друга гордост на малкото столично опитно поле са интересен сорт дългоплодни тиквички, чиято дължина надвишава 1 метър, а едивствената грижа за растенията е редовно поливане и… бране на изобилната продукция.

Ето и някои малки тайни за това как да си отгледаме вкусни, екологично чисти и здравословни домати:

1. През първите месеци в горната част на лехите, непосредствено до пътеките, се засаждат по един ред моркови, магданоз, чубрица, невен и босилек, както и много други полезни срещу кафява мана растения.

2. В началото на май се засаждат по два корена домат почти един до друг (за да може да се завържат на един кол и двата), през около метър.

3. Засаждането става с леко полягане на корена, заравя се и около 20 см от частта на стеблото над корена.

4. След като позаякнат растенията, се набиват коловете и към тях се прикрепят самите растения с помощта на градинска тел.

5. Започва периодично връзване и колтучене на растенията.

6. Когато растението достигне височина поне метър, се отстраняват листата в долната му част, за да се оформи една проветрива зона под растенията – да няма опрени в пръстта листа.

7. При нужда растенията се пръскат с настойка от коприва, която е ферментирала около месец във вода. Сместа може да се нанася с метличка, или да се прецеди и да се пръска с пулверизатор.

8. При поливане на редовете с вода около половин до 1 литър от настойката се налива в основите на всеки корен. Еднократно се добавя и малко количество разтворена във вода птича тор.

9. Ако бъде забелязано болно растение със следи от гниене или мана по стеблото, внимателно се маха цялото и се изхвърля далеч от градината.

10. Добитата продукция става още по-вкусна, ако се сподели с приятели и се полее с чаша хубаво вино.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Във всяка рождена дата се крие мистична съдба: Провери каква е твоята
Next: Бизнесмен потънал в дългове, но повярвал в себе си и решил да отиде в парка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.