Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е номерът на дома ви, защото той отговаря за щастието в живота: Всеки номер означава нещо
  • Новини

Кой е номерът на дома ви, защото той отговаря за щастието в живота: Всеки номер означава нещо

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
nnobaosdmasmrmasrkas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В много култури по света числата имат основно значение в тълкуването на кармата и съдбата на хората.

 

В някои държави например числото 13, което се смята за фатално, не фигурира като номер на етаж, заради убеждението, че носи лош късмет.

 

Оказва се, че дори номерът на дома ни оказва влияние върху щастието ни.

 

Тук става дума по-скоро за енергия, отколкото за конкретни въздействия. И така, за да определим съдбовния номер на дома си, трябва да вземем цифрите от адреса си и да ги раздробим, докато получим едноцифрено число.

 

Например, ако живеем в блок и числата в адреса ни са 25/6, то събираме 2+5+6, което става 13, след това събираме 1 и 3 и получаваме съдбовното число 4.

 

Ако живеем в къща, взимаме номера на къщата. Ако получим числото 1, то въображението и оригиналността ще ни преследват.

 

Хората, живеещи на такива адреси, са иновативни и обичат да поемат рискове. Ако номерът на дома ни е 2, то промените са част от ежедневието ни. Живущите на такива адреси, обичат често да сменят обстановката и интериора и винаги търсят новото.

Ако получим числото 3, то в този дом се търси подобрение и възстановяване.

 

Обикновено хората са с ясни принципи и обичат всичко да е перфектно. Ако номерът е 4, това е предпоставка за конфликти. Хората обикновено са с противополжни характери и постоянно има нужда от компромиси. Ако числото е 5, то хармонията и положителната енрегия са на преден план.

 

В тези домове емоциите са на преден план.

Ако получим номер 6, то хората в дома са упорити и последователни. Те взимат категорични решения и трудно се отмятат от тях.

 

При числото 7, ситуацията е подвластна на страстта и фантазията. Тези домове често са обитавани от артистични натури като писатели. Ако номерът е 8, то уважението и стабилността са на пиедестал. Това са уравновесени семейства, които държат на комфорта си.

 

И последно, ако получим номер 9, то хората са целеустремени. Знаят какво искат и как да го постигнат и не спират, докато желанието не стане реалност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщеря се разплака, защото никой не се появи на рождения ден на майка й, но получи неочаквано съобщение
Next: Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.