Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода
  • Новини

Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
channtnasntnasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Без значение колко бързо напредва прогресът ние винаги ще се връщаме към произхода на мисленето ни – опит, знаци, поверия, които се предават устно от поколение на поколение.

Още баба ни е казвала, че влизайки в непозната къща трябва да прекрачим през прага и никога не бива да поставяме чантата на пода.

Затова нека видим откъде идва това общоприето вярване.

Защо не бива да се слага чантата на пода. Колкото хора, толкова много различни мнения – някои твърдо вярват в поличбите, други предпочитат да не се фокусират върху тях.
Но и едните, и другите се опитват да избегнат реализацията им в живота.

Чанта, оставена на пода от гост, може да доведе до разорения стопанина. Това се обяснява с факта, че парите, в някакво количество или форма, обичат стриктния ред и уважение към тях. Когато поставите чантата на пода, парите могат да бъдат „обидени“ от такова небрежно отношение към тях и да мигрират към по-отговорни и надеждни ръце.

Отнасяйте се с уважение към такива важни неща, които правят живота ни по-интересен – не поставяйте чантата на пода, освен ако това е невъзможно.

Друго обяснение на поличбата защо не бива да се слага чантата на пода стига далеч назад в миналото. Славяните вярвали, че подът на дома е това, което свързва реалния свят със света на злите сили. Поради това метенето и миенето на пода са били задължителен елемент от всекидневието. Жените са метели пода всеки път, когато в къщата се появявал неканен гост, за да защитят семейството от отрицателна енергия.

Затова, ако поставите чантата на пода, тя просто ще събере цялата лоша и вредна енергия, която е там. Ако пък направите това в чужд дом, а след това сложите чантата на пода у дома, тогава всичко негативно може да се премести от едната къща в другата. Но срещу това лошо влияние има и контрадействие – достатъчно е да поставите малък амулет във формата на буркан в къщата си, който няма да позволи отрицателна енергия да се установи в дома ви.

Има международно обяснение за това знамение – в Европа се смята, че чанта, оставена на пода, предвещава кражбата на ценни предмети и пари. На практика във всички европейски домове, на входа на жилището има малка масичка, която е проектирана точно така, че човекът, който е влязъл, да може да постави багажа си върху нея и да избегне отрицателните последици.

В Латвия се смята, че ако поставите чантата на пода, тя ще блокира паричните постъпления на стопанина на къщата, и ще го доведе до фалит. Ето защо не злоупотребявайте с гостоприемството на стопаните и не правете това, когато пътувате до Латвия.

При всички случаи, идеята за това какво ще се случи, ако поставите чантата на пода, има много тълкувания. Но има и едно общо:

такова действие може да доведе до фалит, кражба или загуба на пари. Смята се, че чантата, поставена на пода, дава цялата си парична сила на пода и тъй като вече сме установили, че пода е специално място в къщата, където циркулира отрицателната енергия, се оказва, че всички парични потоци ще попаднат в „никъде“.

Ако вярвате на поличбите, но не можете да се отървете от навика да поставяте чантата на пода, има няколко решения на този проблем. Сложете в коридора малка масичка или шкафче, върху които да слагате чантата, когато се прибирате. Или използвайте вместо чанта – клач. Тогава гарантирано у вас няма да възникне желание да оставите това голямо портмоне на пода. Грижете се вашите пари и никога те ги оставяйте на пода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея
Next: Заровени съкровища привличат златотърсачи край пловдивско село

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.