Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода
  • Новини

Знам го още от баба: Защо не бива никога да оставяте дамската си чанта на пода

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
channtnasntnasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Без значение колко бързо напредва прогресът ние винаги ще се връщаме към произхода на мисленето ни – опит, знаци, поверия, които се предават устно от поколение на поколение.

Още баба ни е казвала, че влизайки в непозната къща трябва да прекрачим през прага и никога не бива да поставяме чантата на пода.

Затова нека видим откъде идва това общоприето вярване.

Защо не бива да се слага чантата на пода. Колкото хора, толкова много различни мнения – някои твърдо вярват в поличбите, други предпочитат да не се фокусират върху тях.
Но и едните, и другите се опитват да избегнат реализацията им в живота.

Чанта, оставена на пода от гост, може да доведе до разорения стопанина. Това се обяснява с факта, че парите, в някакво количество или форма, обичат стриктния ред и уважение към тях. Когато поставите чантата на пода, парите могат да бъдат „обидени“ от такова небрежно отношение към тях и да мигрират към по-отговорни и надеждни ръце.

Отнасяйте се с уважение към такива важни неща, които правят живота ни по-интересен – не поставяйте чантата на пода, освен ако това е невъзможно.

Друго обяснение на поличбата защо не бива да се слага чантата на пода стига далеч назад в миналото. Славяните вярвали, че подът на дома е това, което свързва реалния свят със света на злите сили. Поради това метенето и миенето на пода са били задължителен елемент от всекидневието. Жените са метели пода всеки път, когато в къщата се появявал неканен гост, за да защитят семейството от отрицателна енергия.

Затова, ако поставите чантата на пода, тя просто ще събере цялата лоша и вредна енергия, която е там. Ако пък направите това в чужд дом, а след това сложите чантата на пода у дома, тогава всичко негативно може да се премести от едната къща в другата. Но срещу това лошо влияние има и контрадействие – достатъчно е да поставите малък амулет във формата на буркан в къщата си, който няма да позволи отрицателна енергия да се установи в дома ви.

Има международно обяснение за това знамение – в Европа се смята, че чанта, оставена на пода, предвещава кражбата на ценни предмети и пари. На практика във всички европейски домове, на входа на жилището има малка масичка, която е проектирана точно така, че човекът, който е влязъл, да може да постави багажа си върху нея и да избегне отрицателните последици.

В Латвия се смята, че ако поставите чантата на пода, тя ще блокира паричните постъпления на стопанина на къщата, и ще го доведе до фалит. Ето защо не злоупотребявайте с гостоприемството на стопаните и не правете това, когато пътувате до Латвия.

При всички случаи, идеята за това какво ще се случи, ако поставите чантата на пода, има много тълкувания. Но има и едно общо:

такова действие може да доведе до фалит, кражба или загуба на пари. Смята се, че чантата, поставена на пода, дава цялата си парична сила на пода и тъй като вече сме установили, че пода е специално място в къщата, където циркулира отрицателната енергия, се оказва, че всички парични потоци ще попаднат в „никъде“.

Ако вярвате на поличбите, но не можете да се отървете от навика да поставяте чантата на пода, има няколко решения на този проблем. Сложете в коридора малка масичка или шкафче, върху които да слагате чантата, когато се прибирате. Или използвайте вместо чанта – клач. Тогава гарантирано у вас няма да възникне желание да оставите това голямо портмоне на пода. Грижете се вашите пари и никога те ги оставяйте на пода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младите българи направо пощуряха по тази къща на село: Колко плащат и как живеят в нея
Next: Заровени съкровища привличат златотърсачи край пловдивско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.