Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е
  • Новини

Нашенец от село Леденик отглежда чудотворната гъба шийтаке, лечебна е

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
gastasyasyasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Японски лечебни гъби отглежда повече от 20 години Атанас Попов от великотърновското село Леденик, научи ko4.

Производителят на екзотичния мицел твърди, че те действат като имуностимулатор и помагат при много заболявания. В специално пригодена домашна лаборатория той отглежда над 30 вида гъби, които според него се използват и във фармацията.

Само на 5 километра от старата столица търновецът Атанас Попов е оборудвал малка лаборатория и произвежда мицел за най-ценните в света гъби шийтаке, майтаке и черната китайска гъба.

Лечебните им свойства са познати в Азия от 5000 години и за тях е доказано, освен като профилактика, че могат да излекуват и болен със страшната диагноза рак.

Търновецът се заселил в Леденик преди доста години и превърнал едно от помещенията на къщата си в производствена база. Повече от 20 лета той проучвал и изследвал чудотворните гъби, за да стигне до уникалния начин за производство на мицел в български условия.

Попов е завършил института по хранителна промишленост в Пловдив, а през 1985 г. специализирал в Чехия тънкостите при отглеждането на безценните гъби.

Българинът получил най-голямото признание за работата си от японски професор, който лично дошъл от Страната на изгряващото слънце в Леденик, за да се убеди в технологията, която българинът патентовал.

Ученият тествал мицела на нашенеца и за награда му подарил оригинална японска технология за производство на целебните гъби шийтаке, майтаке – танцуващата гъба и черната китайска гъба, известна като Окото на Юда.

Гъбата шийтаке всъщност е единствената, която подобрява състоянието на болни от рак. Свойствата ѝ се дължат на ценните полизахарид лентинан и алкалоида еритаденин. Тя съдържа ароматични аминокиселини, белтъчини и витамините А, В1, В2, В6, В12, С и Е, калций, магнезий, калий, натрий, фосфор, желязо, силиций и около 30 ензима.

Изследванията доказват, че шийтаке повишава клетъчния имунитет, влияе на високото кръвно налягане и преустановява развитието на тумори и патогенни микроби. Мицелът на другата гъба – майтаке, също се произвежда в село Леденик. Тя се препоръчва като съпътстваща терапия при онкологични заболявания и възпаления на панкреаса.

Черната китайска гъба пък е мощен имуностимулатор и храната, приготвена от нея, е божествена, казва Попов, който научил няколко рецепти от японците.

Цената на мицела на шийтаке и другите китайски гъби е сравнително скромна, предвид трудното ѝ производство. Гъбата се ползва изсушена и стрита за домашна употреба. Дневната доза е около 6 грама, разтворена в хладка вода, но задължително се употребява след консултация с лекар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това растение го има във всеки двор, а щом го залееш с олио става безценно
Next: Зловещ изоставен град беше купен мистериозно за 22 млн. и никой не знае защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.