Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като опитате този метод за разсад, никога повече няма да използвате друг начин
  • Новини

След като опитате този метод за разсад, никога повече няма да използвате друг начин

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
asrasrzsrzsrsrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сигурни сме, че ще харесате този метод на разсад! След като го опитахме, не искаме да засаждаме растенията по друг начин.

Пластмасови бутилки с капацитет от 5 литра разрежете на половина.

 

Не правете дупки за дренаж – в бутилката спокойно можете да видите колко вода наливате. На дъното изсипете 2-сантиметров слой от натрошени черупки на яйца, след това 2 см пясък и 10-12 см добра почва.

 

Равномерно разпръснете 20 семена в 5-литровите бутилки. Ако капацитетът е повече, то семената, съответно също могат да бъдат повече. След това леко поръсете с пресен компост, покрийте с найлонова торбичка и поставете в гардероб, където е по-топло.

Семената от целина, чушки и патладжани започват да се сеят в средата на февруари, на 20 март можете да засадите доматите.

Полезен съвет: Необходимо е да покриете с полиетилен. Той създава влажен и топъл микроклимат, в който семената бързо развиват издънки.

Веднага след появата на разсада извадете полиетилена и поставете бутилките на прозореца. Поливайте според необходимостта.

 

През прозрачните стени на бутилките ясно ще виждате по колко вода наливате. Можете да правите това на всеки пет дни, но е възможно и по-често – в зависимост от това как разсадът расте.

Веднъж седмично винаги пръскайте с разтвор „Байкал“ и поставяйте бутилките колкото е възможно по-често на светлината, без да забравяте да посипвате с почва растенията по време на растежа.

Семената ще пораснат много бързо. Засадете растенията, както следва: Стиснете бутилката така, че почвата с разсад да падне в купа с вода. Измийте корените внимателно във водата и веднага засадете растението в почва.

 

Предимства на този метод:

    • чистота, тъй като не се изисква никакво пресаждане;
    • растенията не са травмират и се чувстват добре;
    • ускорява се скоростта на оцеляване;
    • предимства при транспортирането, например, от апартамента до почвата;
    • разсадът се развива на 100%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взел парче алуминиево фолио и го поставил върху белег на ръката си, след 2 дни получил приятна изненада
Next: Показаха изненадваща снимка на великата Лили Иванова от далечната 1952г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.