Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод
  • Новини

5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
idealaldaksdkasds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Динята – любимата лятна сладост. Кой би отказал на парченце сочна диня в жегата?

Да не говорим за полезните свойства, които вкусният и сочен плод крие в розовата си сърцевина Въпреки това, когато избираме диня , често пъти ни пробутват недозряло кълбо с вкус на тиква.

Затова е важно да знаем 5-те ключови белега, които издават идеалната диня – лесно е:

Петно
Когато погледнем дините, големите бели петна по тях веднага хващат окото.

Това е естествен момент. Петното се образува на мястото, което е в непосредствена близост до земята, когато динята зрее. Най-зрелите дини ще бъдат с кремаво-жълти петна, понякога дори златистокафяви.

Белег-паяжина
На кората на динята винаги има белег, подобен на паяжина. Образува се от опрашването на цветовете на динята от пчелите. Колкото по-добре е опрашена една диня, толкова по-сладък ще бъде плодът.
Момче или момиче

Може би не знаете, но дините имат пол. Мъжките дини имат по-продълговата форма. Момичетата пък са по-кръгли. Смята се, че първите са по-воднисти, а вторите – по-сладки.

Така изглежда белега, подобен на паяжина

Размер
Когато става въпрос за размер, мнозина вярват, че колкото повече, толкова по-добре. В края на краищата, искаме да си купим продукт, който да трае по-дълго. Въпреки това, по-добре е да изберете средна по размер диня. Нито твърде голяма, нито прекалено малка.
Опашка

Опашката на динята издава нейната зрялост. Ако е зелена, значи, че реколтата е прибрана малко по-рано и динята няма да бъде много вкусна. Но сухите, жълто-кафяви опашки са добър знак.

Ползи от динята
Динята действа профилактично срещу някои ракови заболявания, а високо ѝ съдържание на калий помага за регулиране на сърдечните функции и нормализира кръвното налягане.

Тя също е добър източник на фибри, които помагат за поддържане правилното функциониране на червата и работи за предотвратяване на тумори на дебелото черво и ректума. Семената на динята съдържат веществото cucurbocitrin, което помага при понижаване на кръвното налягане и за подобряване на бъбречната функция.

Хапвайки редовно диня през летните месеци, можем да прочистим организма си токсични продукти, което я прави подходяща храна при проблеми с отделителната система.

Те съдържат много течности и облекчават заболявания на бъбреците, като предпазват от образуване на камъни в бъбреците, а помагат и при някои заболявания на черния дроб и жлъчката, също и при лечение на подагра. До 2,5 кг сочна любеница на ден може да помогне при отслабване на хора, страдащи от затлъстяване.

Дините съдържат доста по-малко въглехидрати, което ги прави добра храна при хора с диабет, за които препоръчителната дневна доза диня е около 200-300 г. Смята се, че фруктозата от динята подобрява работата на черния дроб, успоредно с което и усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Ако страдате от запек, било то дори и хроничен, динята би могла да ви е от голяма полза заради високите нива на магнезий и фина целулоза.

Редовното хапване на сочния плод ще регулира перисталтиката на червата и ще стимулира отделянето на жлъчен сок. Поради факта, че е нискокалорична, динята влиза в състава на различни диети и е много подходяща за храна през разтоварващи дни.
Източник: За Жената

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Омръзна ми да чистя плевелите, най-после ми дадоха безценни съвети и всичко вече е лесно и приятно
Next: Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.